Казват, че най-добрите приятели на север са кучетата и елените. Как се казва кучето от филма и лесно ли се работеше с него?

К.Б.: Кучето е незаменим другар, а еленът дава топлина и препитание. Ако искаш да оцелееш, трябва да се грижиш добре за тях. Кучето от филма се казва Хектор, огромен канадски маламуд. Изключително създание! Той сякаш е роден за актьор. Нямахме никакви проблеми с него, а на моменти имах усещането, че разбира кога го снимам, и тогава се раздаваше най-много. Наскоро научих, че е станал татко на четири кученца.

Е.А.: Хектор е страхотен. Страшно миличък, добричък и лигав актьор, който постоянно искаше да е на сета сред хората. Много изпълнителен и спокоен. Често се случваше да заспива и изобщо не му пречеха шумотевицата и хората, които го прескачаха. Работата с него не беше никакъв проблем и изпълняваше всички изисквания на режисьора.

Успяхте ли да видите местните природни забележителности и коя ви впечатли най-много? А интересни природни явления?

К.Б.: Една от снимачните ни седмици беше в природен парк „Ленски столби“. Местност, която е в Списъка за световното природно наследство на ЮНЕСКО. Представлява огромна редица от скали по брега на река Лена. Много красиво място със страхотна гледка. А в снимачните нощи видяхме северно сияние. Спомням си как целият екип спря работа, за да се наслади на този вълшебен момент. Беше краят на март месец и местните казаха, че е много нетипично да се наблюдава северно сияние по това време на годината, но аз вярвам, че благодарение на шаманката духовете бяха с нас.

Е.А.: Посетихме една пещера. На входа й получаваш специално наметало, с което да влезеш вътре. Температурата е минус 10-15 градуса, а всичко вътре е в лед. Има мамут в реални размери и множество ледени фигури. Впечатление ми направиха пощенската кутия на Дядо Мраз и леденият бар. Ходихме и на традиционна руска баня. За първи път в живота си видях северно сияние на първите ни нощни снимки. Не може да се опише с думи. Магично и приказно явление.

Кое преживяване там бихте определили като най-екстремно?

К.Б.: Може би цялостното изживяване мога да го определя като екстремно. Изваден от нормалната ти среда на живот, на хиляди километри от дома и семейството, в страната на вечната зима. Останалото може би е само допълнение към цялата картина. Снимахме върху два метра лед над реката, включително и с 20-тонен камион през нощта; снимките в снежната буря и снимките с хеликоптер, когато бяхме на ръба на дупката. Във всички тези ситуации знаехме, че са ставали инциденти преди, но, слава богу, при нас всичко мина успешно.

Е.А.: Веднага се сещам за един случай. Един ден времето беше много променливо и излизаха бурни ветрове. Докато зареждах лента, силен порив отнесе палатката. Останах под открито небе с ръце в мешока и с незаредена лента в касетата. Без яке, защото няма как да зареждам касетите с дебелото яке. Хора от екипа веднага дойдоха с одеяла и ме покриха, за да заредя касетата и да си извадя ръцете от мешока, за да се облека. Друг случай, за който се сещам, беше по време на нощни снимки на реката. Времето вече беше по-топло и ледът се топеше. Спомням си, че чувах как ледът под краката ми пука и скърца. И, разбира се, снимките с хеликоптер над мината в Мирни.

Кое за вас ще остане като символ на приключението ви в Якутия?

К.Б.: Сега, една година по-късно, като се замисля за Якутия, се сещам първо за хората там. Сещам се за малките неща, които ги правят щастливи, и за топлината, която излъчват. Надявам се да не забравям малките неща в живота и като символ на това приключение бих казал, че това са малките, но най-значими неща, които ни заобикалят.

Е.А.: Да бъдеш толкова време далеч от дома на толкова сурово за живот място с една шепа хора, с които дишаш и живееш 24 часа, не е лесна работа. „Ага“ за мен се превърна в символ на взаимна подкрепа и здрава връзка, обединила хората, участвали в този проект.

Появи ли се някаква опасност по време на престоя ви?

К.Б.: За щастие нямахме близки срещи с бели мечки и вълци. Единственото по-опасно приключение се случи на финалното парти на филма. Както повечето хора в Азия, така и якутците имат недостиг на ензим, разграждащ алкохола, и пиенето при тях е проблем.

Е.А.: Не бих казал, че е имало някакви опасности, които да застрашат екипа. Всички бяха достатъчно отговорни и стриктни в работата си. Най-сериозната опасност за проекта беше липсата на лента в началото на снимките. Целият материал – 35 000 метра лента – беше забавен по митници и летища и се наложи да започнем снимки само с 10 кутии по 120 метра, които донесе продуцентът от немска страна. Въздухът под налягане за почистване на камерата също пътуваше с кола от Москва, понеже авиолиниите ни отказаха да пренесем флакони под налягане със самолета. Първите дейлита от лабораторията пристигнаха някъде на втората седмица. В репортите от камерата, които изпращах със заснетия материал към лабораторията във Франция, се стараех да отразявам най-дребните детайли и всякакви подробности за експонирането на материала. Общо взето, първите две седмици снимахме доста предпазливо и в пълно неведение какво се случва. Бяхме доста напрегнати, но след като пристигна целият материал за филма и първите дейлита, машината заработи идеално.

Какво бихте посъветвали бъдещите пътешественици в Якутия?

К.Б.: Ако пътуват през зимата, да се снабдят с термобельо, полар, грейка, хубаво яке, шапка, обувки и ръкавици. Това са задължителните дрехи. А иначе бих посъветвал всеки приключенец, тръгнал натам, да пътува с отворено сърце. Също и със зареден фотоапарат. Много е красиво! Знам, че не е типична туристическа дестинация, но хората, готови за приключения, ще останат доволни от Якутия.

Е.А.: Не бих казал, че Якутия е най-предпочитаната дестинация, но на тези, които имат желание да я посетят, бих препоръчал да са готови за всякакви изненади и на пръв поглед странни неща. Ритъмът и начинът на живот в Якутия са други и понякога се налага човек да проявява огромно търпение. Съветвам ги да не сядат в заведение, ако нямат поне два часа време за това. И, разбира се, за финал ги съветвам измежду дебелите якета, панталони, шалове, шапки, ръкавици и ботуши в багажа си да оставят и малко място за къси гащи, ще им трябват.


Материалът е публикуван в списание travel&extreme Explorer, бр. 11/2018 г.
http://explorerbg.bg/