Брой 252 / Ноември 2019

Израснал във варненската детска театрална трупа „Щурче“, Мариус е ТОЛКОВА актьор, че сякаш извън актьора няма никого. Сякаш е само силует, който различните роли изпълват с различно съдържание. Успял е да извърши онази алхимична ли, каква ли трансформация, при която ролята е в него и той е в ролята непрекъснато.

Прилича на акробат, пристъпващ върху по-тънката от косъм граница между реалния свят и магичния, този на изкуството. Усещаш това, когато го наблюдаваш, разговаряш с него, когато го гледаш в представление или в предаване по телевизията. В същото време Мариус може да бъде най-сладкодумният човек на света и най-великолепният събеседник. С годините е станал по-светъл, по-лек, по-спокоен, по-смирен и по-често можеш да го видиш да се усмихва. Да, завесата – онази театралната – винаги ще съществува между вас, защото все пак вие сте Публиката, а той е Актьорът, но точно така и трябва да бъде.

На 15 октомври Мариус Куркински навърши 50. И продължава нататък. Ние – с него. За живота като върволица от представления, за преживяванията на един актьор между звездното небе и дървения под на театъра, за морето от 6 до 9, за бащите и синовете, както и за онази една секунда преди аплодисментите… Мариус Куркински пред EVA.