Краков заслужава да бъде разказван като приказка. Има всичко необходимо – дракон, замък, красавици в беда и несметни богатства.

Започнало се с едно убийство. В пещера в подножието на хълма Вавел живеел дракон, който поглъщал несметни количества храна, предимно добитък и девственици. Според легендата рязък край на лакомията му сложил местният княз Крак (Krakow по същество означава „на Крак“, градът на Крак). Друга легенда сочи като драконоубиец някой си обущар Скуба.

Той бил достатъчно хитър да не влиза в пряк двубой с дракона, вместо това подхвърлил в пещерата му натъпкан със сяра овен. След като го глътнал, драконът почувствал силна жажда, започнал да пие вода, пил и пил, докато не се пръснал. Днес изчезналият животински вид е увековечен с модернистична скулптура в подножието на хълма Вавел, като за радост на децата от устата му на няколко минути изригват пламъци. Желаещите могат да посетят и Смоча яма, „драконовата“ пещера под хълма.

В нея през 17. век имало славна кръчма, но сега са останали само благопристойни сталактити и сталагмити. Спомена за Вавелския дракон поддържат жив и десетките сувенирни магазинчета из града, където той се е превъплътил в плюшени играчки, магнити, ключодържатели, захарни близалки и играчки за елха.

На хълма Вавел, като истинска черешка над тортата Краков, се извисява приказен замък. Строен и дострояван, с различни по стил кули и жилищни сгради – от готика до ренесанс, и достолепна крепостна стена, той пази съкровищата на полските крале, на които е бил резиденция цели 500 години. Удивително е колко злато и сребро, кралски регалии и церемониални облекла са се съхранили въпреки многострадалната история на страната, разделяна три пъти между съседните държави и изтрита напълно от картата на Европа през 1795 г. за повече от век.

Неслучайно полският химн започва с онова „Jeszcze Polska nie zginęła“ („Полша още не е загинала“), което ни е така близко заради не по-малко превратната българска история. В Кралския палат на Вавел е най-голямата колекция от ренесансови стенни гоблени в Европа. Стените в Парламентарната зала са украсени с дървени скулптури на глави, известни като Вавелските глави.

Представляващи хора от различни класи, по време на поставянето си на тавана в залата в средата на 16. век те са били близо 200, но са оцелели едва 30. Човек може да си ги купи в различни големини от сувенирния магазин на замъка, както и смешно дървено подобие на меча „Щиербец“, с който векове наред са били ръкополагани полските крале. Името му идва заради лекото нащърбване на острието му през 1018 г., когато крал Болеслав на влизане в Киев ударил с меча си Златната врата на града.

С отделен билет се влиза във Вавелската катедрала. Абсолютна национална светиня, строена между 11. и 14. век. В катедралата и в криптата ѝ се пазят саркофазите с праха на полските крале. С едно изключение. Мраморният Владислав III Ягело лежи тук с цялата си 20-годишна хубост и с рицарските си доспехи, но истината е, че саркофагът му е празен – кенотаф. През 1444 г. младият крал загива в битката срещу турците край Варна и тялото му така и не е открито.

Вавелска легенда гласи, че в нощта срещу Коледа духовете на всички крале се събират на съвет в криптата. Сред тях е и моят личен герой, един приятно закръглен и мустакат пан – поне съдейки по многобройните картини и скулптури, които го величаят. Това е спасителят на Европа Ян III Собиески, който през 1683 г. повежда невиждана след това в историята кавалерийска атака край Виена, помита огромната войска на великия везир Кара Мустафа и така слага край на турската инвазия към сърцето на християнския свят.

„Дойдох, видях, Бог победи“, пише Собиески в писмото си до папа Инокентий XI от Виена. Слава на героя и наздраве с едноименната водка! Но духът на уважаемия крал едва ли ще се сърди, ако чашите са пълни и с „Жубрувка“, другата прочута полска водка, популярна у нас като „Зубровка“ и разпознаваема по стръка бизонска трева в шишето.