Сред университетските съкровища са най-старият глобус в света, на който е отбелязана Северна Америка, и „големият шлем“ на режисьора Анджей Вайда – присъдените му „Оскар“, „Златна мечка“, „Златна палма“ и „Златен лъв“.

Вайда е доктор хонорис кауза на университета, но голямата звезда е училият тук Николай Коперник. В написания на латински труд „За въртенето на небесните сфери“ той пръв предлага хелиоцентричната система, от която на Католическата църква буквално ѝ се завива свят. Според легендата, когато излезли последните отпечатани страници от труда му, Коперник, който вече бил в кома след инсулт, дошъл в съзнание, видял ги, въздъхнал щастливо и умрял. Годината била 1543-та.  

Но да се върнем към женската следа в Краков. Изабела от влиятелния род на князете Чарториски е причината градът да притежава изключително художествено съкровище. Синът ѝ Адам Чарториски купува картината на Леонардо да Винчи „Дамата с хермелина“ при свое пътуване в Италия като подарък за частния музей на майка си, открит през 1801 г.

Днес портретът на Чечилия Галерани, любовница на херцога на Милано Людовико Сфорца, която в края на 15. век е позирала бременна и Леонардо рисува хермелина, за да прикрие деликатното ѝ положение, има своя специална зала в музея „Чарториски“. През 2016 г. един от наследниците на князете Чарториски – да, родът все още го има – продава на полската държава трите сгради на музея, заедно с всичките произведения на изкуството в тях за 100 милиона долара. Сумата се смята за нищожна, при положение че само художествената колекция е оценена на 2 милиарда евро, а „Дамата с хермелина“ е застрахована за 350 милиона евро.

Друга важна жена е унгарската принцеса Кинга, свързана със солната мина Виеличка край Краков, от която идват немалка част от богатствата на старата столица. През 13. век омъжват Кинга за велик полски княз и тя довежда от Унгария миньори, които започват да разработват мината. Кинга също е късно канонизирана и също от Йоан Павел II, на нея е посветен най-големият и красив параклис във Виеличка, намиращ се на 101 метра под земята. Стените, полилеите и всички скулптури в параклиса на света Кинга са от сол, включително фигурата на Йоан Павел II, който три пъти е слизал в галериите на Виеличка. Други прочути туристи в мината са Коперник през 15. век и Гьоте през 18. век.

За поляците Виеличка е скъпоценност, символ на държавността им, стотици деца я посещават всекидневно и слушат разказите на гидовете за миньори и гноми, които са добивали тук сол от 13. век насам. Мината със своите 9 подземни нива, стигащи до 327 метра дълбочина (туристите се спускат само до третото), е включена още в първия списък на ЮНЕСКО за световното наследство от 1978 г. Малко парадоксално тогава в списъка влизат едва 12 обекта от цял свят, от Европа са 3, като два са от Полша – Виеличка и Старият град на Краков.