Камбанарията на Вавелската катедрала крие още едно богатство –  12-тонната камбана Сигизмунд, само езикът ѝ тежи над 300 кг. Според поверието, ако го докоснете с лявата ръка, ще вдигнете сватба до година, а с дясната ръка – в същия срок ще ви се сбъдне едно желание.

Цяла година е отнело повдигането и закрепването на камбаната през далечния 16. век. Бие ли Сигизмунд, в Полша има голям празник или много специално събитие, каквото е било провъзгласяването на Карол Войтила за папа под името Йоан Павел II през 1978 г.

От Вавел надолу се тръгва към Стария град и към главния му площад Rynek Glowny – най-големия запазен средновековен площад в Европа, с голямата Марияцка катедрала. Двама братя са строили кулите ѝ, но единият убил другия, за да издигне своята по-високо. На кръгъл час от кулата се разнася приятна мелодия, за да напомня за тръбата на стража, който вдигнал тревога, виждайки татарска войска да наближава града. Стрела го пронизала в гърлото и затова мелодията прекъсва рязко. На площада от 14. век има покрит пазар, Сукиенице (от сукно, плат), където продавали платове и занаятчийски стоки.

Днес на Rynek Glowny ще ви продадат всевъзможни сувенири, включително плюшени гъски. Никой не успя да ни обясни гъшата инвазия, но не си бил в Краков, ако не си донесеш оттам гъска.

За многобройните изделия от кехлибар в Сукиенице непременно искайте сертификат. Шляейки се из центъра на града, открихме галерии с наистина великолепни кехлибарени бижута (и козметика от кехлибар), но се гответе да платите още по-великолепна цена за тях. Под Сукиенице има интерактивен музей за средновековната история на Краков. Вместо да се спускат под земята, мнозина предпочитат да наемат някоя от каляските с шарени коне и красиви кочияшки и да препуснат по една от 12-те улици, излизащи като слънчеви лъчи от площада.

Класациите за най-красиви жени може и да са голяма глупост, но в полякините има нещо наистина специално. Изваяните нослета, фините скули, елегантните по-възрастни дами. А жените и Краков – това е отделна история.
Най-напред в нея е кралица Ядвига, чийто саркофаг е във Вавелската катедрала. Преди да умре при раждане през 1399 г., съпругата на крал Владислав II Ягело дарява владетелските си регалии на стойността на 120 кг чисто сребро в полза на университета, който ще получи името Ягелонски. Тя била добродетелна, помагала на бедни и болни, още приживе правела чудеса, но трябвало да чака доста векове, за да бъде провъзгласена за светица.

Това направил папа Йоан Павел II, който през 1997 г. я канонизира с думите: „Дълго чака ти, Ядвига“. Ядвига освен благонравна, била и доста висока – около метър и 80, което е отразено и в красивата ѝ надгробна скулптура. Кралицата може да бъде видяна – вече като дървена фигура, в часовника на Ягелонския университет. В 11 и 15 ч. вратичките на часовника, чийто първи вариант е изработен още в 1465 г., се отварят и под звуците на студентския химн „Gaudeamus igitur“ със симпатично клатушкане се показва процесия фигури от средновековната полска история.

Ягелонският университет е много, много стар – основан в 1364 г., още преди падането на България под османско владичество. В най-прочутата му сграда, Колегиум Маюс, за туристите е отворена някогашната столова на професорите, достолепната Стуба Комунис с дългата ѝ П-образна маса. Докато се хранели, най-младият от преподавателите четял подходящи библейски текстове, но кога самият той е засищал глада си, историята мълчи.