В мината има сувенирни магазини за шоколад и козметика със сол, кафене и ресторант, в който се предлагат типични за полската кухня ястия: леко странната супа с колбас и яйце журек, поносимото свинско с настъргано зеле бигос, пирожки, подобните на зелеви сарми голомбки и печен джолан.

Виеличка се разглежда само с екскурзовод, разбира се, няма как някой да бъде оставен да се шляе сам из преплетените галерии, дълги общо 350 км. В нея може да спите в стаи дълбоко под земята, да слушате концерти и дори да сключите брак

След като сме слезли надълбоко, решаваме да се издигнем и нависоко. Или поне относително, защото Краков е разположен в нещо като тепсия, из която се вие пълноводната Висла. Изкачваме се на цели 34 метра на върха на могилата на Косцюшко, от която се виждат и Татрите, това са си цели 100 км.

През 20-те години на 19. век хора от цяла Полша носят с колички пръст, за да направят изкуственото възвишение в чест на най-големия си герой Тадеуш Косцюшко, аналог на нашия Левски. Този беден благородник през 1794 г. застава начело на въстание срещу руската имперска власт и си навлича ненавистта на Екатерина Втора, която нелюбезно го нарича „звяр“. След разгрома на въстанието Косцюшко е пленен и затворен в Петербургската крепост.

След година е освободен заедно с 20 хиляди полски въстаници, но цената за това е да се закълне, че никога повече няма да се върне в Полша. И наистина, умира в Швейцария, като едва по-късно прахът му е пренесен в Краков и положен във Вавелската катедрала. Косцюшко печели световна слава още в младите си години с участието си в Американската война за независимост, става и американски генерал. Два моста в Ню Йорк, няколко американски града и най-високият връх на Австралия са кръстени на този велик мъж. Могилата на Косцюшко се намира в покрайнините на Краков, по виещата се към върха ѝ тесновата пътека тичат жизнерадостни полски тийнейджъри без страх, че може във всеки момент да се изтърколят по стръмните склонове.

Една от прелестите на Краков са многобройните групи деца и младежи, идващи от цяла Полша, за да видят старата столица. Мнозина са нарамили като плячка прословутите плюшени гъски, вероятно с идеята да станат тик-ток звезди. А и защото тези гъски… ами, ужасно симпатични са.

По уикендите Краков дори извън сезона е пълен с туристи, които вечер се стичат в стария еврейски квартал Кажимеж, купонджийското сърце на града, пълно с барове и малки ресторанти, включително с кашерна храна. Опитайте хайвер по йерусалимски със ситно нарязани пилешки дробчета и кашерна водка. (То коя ли водка не е?) В Кажимеж се идва и за запиеканки – краковския аналог на пицата и дюнера, има ги най-различни. Ние опитахме доста приятен вариант с четири вида сирена и цели запечени лешници. Прави се така – пиеш няколко шота от многото видове ароматизирана водка в някой бар и после идваш на Новия площад, Plac Nowy, да свалиш градусите със запиеканка. За сутрешна закуска с кафето в някоя сладкарница, цукриерна, опитайте парче сочен серник, полския чийзкейк. Други типични сладкиши са маковиецът – руло с мак, мазурек – десерт от ронливо тесто и плънка от сливов мармалад с орехи, и пончки или… възедри понички, които се продават из целия град.

Силно препоръчителен е вариантът на торта „Павлова“ с поетичното име „Малинова поезия“,  по-добра от всички подобия, които сме опитвали в България. Малко неочаквано, но Краков е и шоколадова столица. В Краковската шоколадова манифактура, която се намира в центъра на града, ще ви сервират страхотен горещ шоколад и ще ви напомнят, че Полша е шеста в света по износ на шоколад, изпреварвайки Швейцария, Франция и Великобритания. Най-известна е марката „Wedel“, основана още през 1851 г. и развита от „полския Уили Уонка“ Емил Ведел. Шоколадите ѝ са спасителен вариант за подаръци от магазините на летището в Краков. Но дори да отлетите от града без нито един магнит с образа на Чечилия или Вавелския дракон, ще ви останат спомените от една архитектурна приказка.

Вариант за придвижване из нея са жълтите туристически минибусчета, които успешно се провират из старинните улици в центъра. Шофьорите им – млади хора, са едновременно и гидове, които са запасени с интересни истории от миналото на града. Ще ви покажат къде в еврейския квартал Спилбърг е снимал „Списъкът на Шиндлер“ и къде е истинската фабрика на Шиндлер. Ще ви разкажат за гетото от времето на Втората световна война, откъдето са отвеждали евреите в лагерите на смъртта, включително в близкия до Краков Освиенцим. В гетото е живял като дете и режисьорът Роман Полански, оттук бременната му майка е пратена към газовите камери в Аушвиц, както е немското име на Освиенцим.

Историите в Краков като че ли нямат край, те живеят зад готическите фасади и бароковите куполи, трополят по настлания с камъни Кралски път към Вавел, звънтят в ушите като камбаната Сигизмунд. Дълго чака ти, Краков, за да те открием, но, подобно на шоколадово блокче, вкусът е пристрастяващ. Опиташ ли го веднъж, ще искаш да го направиш отново.