Интересно е да се озовеш в нова държава, пресичайки езерото Титикака, разположено на 3800 м надморска височина и посочено от духовните учители за център на женската енергия. То е свещено място за древните цивилизации, от чиито води според митовете се е издигнало божеството Виракоча и е създало Слънцето, Луната и първите хора.

Територията му се поделя между Перу и Боливия, а името се превежда като „Пума от камък“ заради формата му. В Перу го наричат също Лагуна на боговете, тъй като често и внезапно във водите му се развихрят бури. Пресичайки границата на Перу и навлизайки в Боливия, енергията се променя. И хората, и пейзажът се променят, всичко става по-светло, по-цветно и по-слънчево. Акустираме в Копакабана – прекрасно малко селище на брега на Титикака, пъстро, хипарско и туристическо, по цветен и готин начин, който те пленява. Оттук се качваме на лодка за Острова на Слънцето. 

Двата свещени острова 

От Isla del Sol се смята, че е произлязъл първият инка. Островът е сакрално място. В непосредствена близост е и Isla de la Luna. Двата са много различни и често се случва на единия да грее слънце, а на другия да е облачно и да вали, въпреки че са на близко разстояние.

На Острова на Слънцето има голям мегалит с издълбана символична врата, за която се смята, че е врата към други измерения. Легендата гласи, че тук жреците на Слънцето, комуникирали с „по-висши същества“. Тази „врата“ била използвана за преход към света на духовете. Казва се, че само избрани можели да преминат през нея чрез сложни ритуали. От Острова на Слънцето тръгват първите инки – Манько Капак и Мама Окльо, пратеници на Слънчевия бог, които основават град Куско в Перу и управляват първата династия на инките.

Разположен източно от Острова на Слънцето, Островът на Луната е по-малък, но много мистичен. Тук се намира Храмът на девиците – Inak Uyu, женски духовен център, управляван от избрани жени, наричани Aklla. Те са пазителки на свещените знания, жрици на Луната – богинята Мама Кила. Според местните Isla del Sol е мъжката, слънчевата, активна енергия, а Isla de la Luna е женската, интуитивната, тъмната енергия. Двата острова заедно символизират баланс – подобно на Ин и Ян в източните философии. Митовете разказват, че между двата острова е съществувал „пътен коридор“, използван за ритуали и обучение на жреци.

Най-високата столица 

Напускаме мистичните води на Титикака, за да се отправим към един град, който няма аналог, и това е Ла Пас. Но за да стигнем до него, ще ни се наложи да пресечем водните ръкави на езерото още няколко пъти, да се натоварим на малко корабче, междуградския автобус, с който се превозваме, да го качат на отделен сал и да се срещаме отново на другия бряг.

Ла Пас е смятана за най-високата столица в света с надморска височина от 3600 м. Многоетажен град, разположен в гигантско естествено, каньоноподобно корито и заобиколено от високите върхове на Андите. Над него се издига Илимани, свещена планина и символ на града, която местните смятат за жив дух пазител. Интересното е, че според конституцията столица на Боливия е Сукре – малък град в центъра на страната, основан от Симон Боливар, но Ла Пас въпреки високопланинския си характер е административно най-развит и най-многолюден, търговски и комуникационно свързан с Перу, затова и парламентът заседава тук. Придвижването в Ла Пас е приключение, тъй като голяма част от улиците са с 80-градусов наклон и изкачването им пеша на 4000 м надморска височина за европейските ни тела е истинско предизвикателство.

Такситата в този град са с най-окаяния и нещастен вид. За сметка на това пък имат най-модернизираната въжена линия в света като основен градски транспорт, който свързва отделните квартали по хълмовете с котловинния център. Ла Пас е цветен, нестандартен и магически. Винаги готов за фиеста и забавление, с пъстри улици и усмихнати лица. Тук се намира най-големият и популярен „Пазар на вещиците“ в цяла Южна Америка, който може да откриете в туристическия бохемски квартал на Calle de las Brujas. Освен всякакви билки, отвари, мазила и тотеми, тук се продават ембриончета от лами и алпаки, които се използват по време на различни обредни ритуали, датиращи от времето на Тиуанако.