Истински можеш да усетиш един град, когато видиш как се събужда или ако се разходиш из улиците му с някой, който живее в него. Така се роди идеята за тази рубрика, в която ще ви разказваме за различни градове по света през погледа на известни хора, приятели на ЕVA.

Започваме я с красивата Миа Сантова, любимо лице от екрана, човек с висока естетика, интелигентно присъствие, разкошно чувство за хумор и реалистичен поглед. Миа живее със семейството си във Виена от четири години. Тя прие да ни разходи виртуално из любимите си паркове и музеи и да ни разкаже своето усещане за австрийската столица.

Решението ни с мъжа ми да живеем тук беше спонтанно. Виена е близо до София, без да е мегаполис, в който се претопяваш. Има мащаб, наситен културен живот и е „по-бутиково“. Аз обичам промените и никога не съм се притеснявала да изляза от зоната си на комфорт. И направихме експеримент. Заминахме буквално с по един куфар.

Началото

беше абсолютно излизане от зоната на комфорт, защото пристигнахме на 17 февруари 2020 г. През март започнаха да затварят всичко, докато достъпни останаха само хранителните магазини, банките и аптеките, но никъде не можеше да се влезе без тест. Беше забранено да се излиза. Улиците бяха пусти, като декор на филм. Нямаше полети, правеха тестове, после ваксини. Преживяхме седем локдауна с изключително строги мерки.

Но още първия ден, в който пристигнахме, докато вървяхме по улицата, попитах дъщеря ни Ида как се чувства. Тя се огледа и каза: „Много ми харесва, мамо! Виж колко са чисти сградите! Колко са красиви! По улиците няма боклуци!“. В детската градина ѝ хареса. В училището се влюби.

Животът във Виена позволява да видим повече нюанси, отколкото когато сме идвали само като туристи.

Австрийците не са особено гостоприемни

По-скоро са затворени и студени. Приятелства или истински връзки с тях не се случват често. Ние общуваме с едно семейство, защото момиченцата ни са приятелки в училище, но повечето българи контактуват само с българи и въпреки успелите ни сънародници в Австрия има дистанция, дори леко подценяване, защото идваш от Изтока. Направи ми впечатление, че в институциите ми се карат често, сервитьорите не са много учтиви. Попитах учителката ми по немски дали е, защото все още не мога да се отпусна да го говоря. А тя, която е германка, ме успокои на шега: „И с мен са така! Виена е градът с недружелюбните хора.“

От друга страна, един ден отварям прозореца

на сградата, в която живеем под наем. Тя е старо строителство. Отварям и виждам един човек, издигнат на кран, да чисти прахта от фугите на фасадата с четка. И това се случва всяка пролет. Санираха отвън, боядисаха. Такива неща наистина те карат да се чувстваш добре. Хубавото тук е, че освен че има много красива архитектура, за нея се полагат и много грижи. По време на ремонта на отсрещната сграда сложиха скеле и светлочувствителни лампи, които да реагират на минувачите, дори кошче за боклук. Тук на всяка крачка има кошчета, включително с отделение за цигари.

Ще ти разкажа и друга история.

С Ида редовно ходим на кварталната детска площадка с катерушки срещу нас. Тя се люлее, катери се, играе. Един ден се прибираме. И в пощата намирам писмо за дъщеря ми. Решавам, че са объркали името. Отварям. Чета: „Скъпа Ида, пише ти еди-кой си от общината. Знам, че прекарваш много от свободното си време на еди-коя си детска площадка. Тъй като възнамеряваме да подменим една от катерушките, защото старата се е амортизирала, а част от парите, с които ще я подменим, са дадени от твоите родители като данъци, моля, разгледай трите скици на гърба на страницата. За нас е важно да прецениш коя катерушка е най-подходяща според теб и на каква от посочените цени. Изпрати ни писмо, sms или можеш да дойдеш лично в общината и да кажеш какво мислиш“.

Прочетох ѝ писмото. Ида изпадна в такъв възторг. Беше на шест. Разгледа скиците, цените. Започна да мисли, да обсъжда. Когато откриха катерушката, ни поканиха пак с писмо да видим новата.  

Представи си на колко нива е организирано обществото, че да се погрижи да възпитава и бъдещите си граждани.

Ежедневието ни,

като на всяко семейство, започва с трудно ставане, водене на училище, което е до три следобед. Останалото време съм запълнила с извънучебна дейност на Ида – гимнастика, българско училище към Българския културен институт, в което учи сериозно български. Учи допълнително и немски. И математика, и каквото се сетиш.

А аз междувременно, докато я изчаквам, открих колко е хубаво да обядвам спокойно сама навън, да ходя на сладкарница, да пия кафе или по чаша просеко следобед. Когато времето е хубаво, сядам, гледам хората и е много приятно.