Има прекрасни паркове.

Много харесваме Щадт парк през пролетта и лятото. Разхождаме се по алеите, гледаме лебедите, гъските и патиците, които плуват в езерото. Когато е топло, ходим и в Градината на розите, където има огромна колекция от рози.

Преди време е било възможно да си купиш място и да засадиш роза с посвещение, например: „На Елизабет, която много обичам“. Приказно е, когато цъфнат през май.

Любимите ни места за хапване.  

Ходим при поводи в един от най-нашумелите ресторанти в центъра на града – „Фабиос“. Не е претенциозно, но трябва да си малко „по-издокаран“, за да седнеш. Дават ти маса, ако собственикът прецени. Или ако са те запомнили и те познават. Подходящо е и за обяд. Кухнята е италианска и средиземноморска.
Харесваме и един хубав кампари бар в съседство. По обяд можеш да видиш много австрийци от офисите наоколо да пият по чаша вино и да ядат салата или малки хапки. Уютно е и са любезни. Можеш да пиеш и капучино и да хапнеш нещо сладко или нещо малко за обяд. Правят хубави коктейли. С Ида обичаме да си поръчваме един безалкохолен коктейл – за нея, тоест портокалов сок с портокалче, и един с алкохол – за мен. Събират се много хора.

Интересен ни е „Шварце Камил“ (Черните камили) – известен във Виена ресторант. Декорът му не е променян от създаването му през 1619 г. Можеш да опиташ типична австрийска кухня. Сервират шницели, гулаш. Пълно е с австрийци – прави, с по чаша шампанско или вино. Когато навън е студено, вътре не можеш да се разминеш. Има глъчка, сервитьори разнасят поръчките. Канят музиканти да свирят на цигулка, на виолончело или пее оперна певица. Ние много обичаме едни типични за Виена сандвичи, като хапчици от правоъгълничета черен хляб – колкото длан, и намазани с най-различни необичайни смеси, например червено зеле и риба тон с майонезен сос, или царевица с къри, или салата от леща с майонезен сос. Извива се опашка за тях. Можеш да си вземеш за вкъщи или да хапнеш на място. Свършват за секунди. И носят още и още тави. Много са вкусни! И много типични за Виена.

В тратория „Мартинели“ на площад „Фраюнг“ в центъра е уютно. Площадът е заобиколен с много красиви сгради. През зимата правят 4–5 иглута от стъкло, в които има по една маса с по няколко стола. Вътре е топло. Можеш да ги резервираш, ако си с компания.

Когато ни се дояде австрийска кухня, отиваме в „Плахута“. Приготвят едно от много известните национални ястия – тафел шприц, по традиционна рецепта. Било е любимата храна на император Франц Йозеф. Представлява телешко с кост, варено със зеленчуци. Сервират го много атрактивно в медна тенджера – отделно бульона, отделно месото, отделно костния мозък. Винаги има гарнитура спанак със сметана и картофи. И е огромно ястие – за трима-четирима човека. Хубаво готвят, но трябва да резервираш няколко дни предварително.

Много е колоритен пазарът Нашмаркт,

най-големият във Виена. Наричат го „корема на Виена“. Постройките за търговците са съхранени от създаването му през 1820 г. Търговци от цял свят шумно предлагат стоката си, дават ти да опитваш. Има сирена, плодове, зеленчуци, сушени плодове, риба. Араби продават баклава и ориенталски сладкиши. Има ресторантчета. Можеш да седнеш да пиеш кафе или питие, да хапнеш.

Ходим редовно на изложби.

Има много хубави интерактивни на Фрида Кало, за Тутанкамон – с виртуални анимации и достъпни за деца. Сега даже предстои подобна за Star Wars.  
Много ни хареса изложбата, вдъхновена от Микеланджело в музея Албертина, която е посветена на голотата и на човешкото тяло през епохите с няколко негови скици и картини и скици на други художници от Ренесанса до Шиле, повлияни от Микеланджело.
Разглеждаме различните изложби, посветени на колекцията на

Хайди Кортен в Пале Гьос-Хортен.

Тя е милиардерка, колекционерка на изкуство. Била е много красива. Омъжва се на 19 за 32 години по-голям от нея бизнесмен, който изкупува магазини на евреи по време на войната, прави първата верига магазини в света – Horten AG, и става милиардер. И двамата колекционират изкуство. Инвестират в невероятни картини, експонати и артефакти. Хайди Кортен и съпругът ѝ са първите, които инвестират в невероятна къща в стил сецесион в Сен Тропе и оттам започва модата богаташите да ходят на Ривиерата. След смъртта на Хайди Кортен едноименната ѝ фондация излага колекцията поетапно. Може да се видят от творби на Пикасо до тоалети, ушити лично за нея от Ив Сен Лоран и Юбер дьо Живанши. Бяха изложени дори скиците на дизайнерите и кореспонденцията между нея и тях.

Един от любимите музеи на Ида

е Time Travel museum. Там е пресъздадена историята на Австрия с восъчни кукли тип мадам Тусо. В бункер от Втората световна война слушаш разказ за загиналите във войната, пускат сирени за бомбардировка. Има интерактивна част, в която слагаш очила и усещането е, все едно летиш над Виена. Разказват ти за времето на чумата. Под седалките ефект пресъздава усещането все едно плъхове минават между краката ти.
Когато времето е хубаво, обичаме да ходим и в

Шонбрун.

Дворецът е много красив през пролетта. Има част специално за деца, с колекция от стари кукли и костюми. Децата могат да се обличат в дрехи от епохата и да се снимат. Дори само за разходка е много красиво, защото градините са невероятни, много поддържани, с красиви цветя.

Но сега времето не е толкова хубаво. През зимата от Дунава непрекъснато духа много силен и остър вятър. Смразява ти костите. Още преди да дойдем, бяхме предупредени от приятели, живели тук, да носим шапки. И все пак във Виена е хубаво и когато е студено. Австрийците традиционно са скиори, знаеш. И кънкьори. И всяка година на много места в града правят ледени пързалки.