Чували ли сте модерна история, която започва с „преглеждайки Инстаграм, попаднах на една обява...“? Така започва тази! 

Беше обява за кастинг за травъл проект за двойка, около 40-годишни, европейци, които да пътуват и да се забавляват. Изпратих информация за мен и моята половинка. Оказа се, че не само са ни харесали, а сме били първият им и единствен избор. Независимо че звучеше малко странно – „ще пътувате до Прага или Мароко“.

При първия ни разговор стана ясно, че ще бъде Мароко, и то малкото градче Тагазут – перла за сърфистите.

Преди две години вече бяхме правили голяма обиколка на Мароко и съм безкрайно влюбена в Маракеш, пустинята, Синия град – Шевшауен, Фес, филмовите локации, великолепната култура, хората, храната, енергията. Посетихме друго от крайбрежните градчета – Есауира, но беше само за ден.

Този път идеята беше друга – слънце, сърф и пясък. Тагазут и по-големият град до него Агадир са екзотична почивка с красиви плажове, фантастично време и много водни спортове. И то само на три часа път с кола от Маракеш. Нашата задача беше просто да се забавляваме и да документираме това – отдавна не съм имала такъв приятен проект. 

Тагазут е малък град само на 30 минути от Агадир и е разположен в най-южната точка на залива, заобиколен от невероятна природа. Първият ни ден започва на скалите на плажа – широка и дълга ивица. Хотелът, в който сме настанени, е известен с дървените си бунгала.

Местното население – бербери – се занимава предимно с риболов и туризъм. С модернизирането на градчето се чуват всякакви езици, но традициите в местната култура си остават и е грехота да не се опита ментов чай по мароканска рецепта. 

Подобно на голяма част от градовете в Мароко и тук има много кучета и котки, които живеят без дом, но пък са толкова гальовни и приятелски настроени, че си личи, че виждат само хубаво отношение от местни и туристи. Насочваме се и към лабиринта от тесни улички с много малки магазинчета. Сук Ел Хад е традиционният марокански пазар, пълен с търговци, които продават всичко – от подправки до лампи и дрехи.

Прекарваме няколко часа там, пробвайки най-различни шапки, аксесоари, чанти и какво ли още не. Тагазут е известен с традиционното производство на арганово масло. Аргановите дървета растат в планините наоколо и маслото се добива от техните плодове. Често можеш да видиш тези дървета окичени с кози, които се катерят с лекота по тях. Местните все още използват магарета, за да прекарват плодовете нагоре в планините. Аргановото масло е полезно и за кожата, и за косата. Наистина е страхотно и всеки път когато съм в Мароко, се сдобивам с поне едно шишенце. 

Пробваме няколко ресторанта. „Seaside“ е с фантастична гледка и смесица от различни кухни. Шишчета, скариди, салати, хумус и октопод на скара бързо запълват масата. „Сан Хосе“ пък е с испански привкус, отново невероятна гледка към голф игрище и океана. Тук сервират дори любимия ми испански специалитет – чушки падрон (определен сорт чушки, пържени на тиган).

Последната вечер се настаняваме в един напълно автентичен марокански ресторант и седейки на възглавници на пода, на една по-ниска тераса, ядем най-вкусния „тажин“ – типичното берберско ястие, което се прави от различни меса и зеленчуци и носи името на съда, в който се сервира.

Важно е да се знае, че алкохол не се сервира навсякъде или е на тройна цена. Кафенето „Waves of the world“ е може би мястото, на което прекарваме най-много време.

Отново комбинация от култури в менюто и фантастична гледка към плажа. Изпълняваме с наслада задачата си – да наблюдаваме как тече животът тук. А Мароко винаги остава в сърцето. Препоръчвам да се пробва това преживяване.