В свят, в който движението често е просто ефект, Садек Берабах го превръща в език. Хореограф, артист и визионер, той изписва форми във въздуха с човешки тела, превръщайки сцената в жива архитектура. Поканен от колумбийската звезда Шакира да участва в създаването на хореографията за хита „Girl Like Me“, той внася своята прецизна естетика в поп културата. Модният свят също бързо разпознава силата му: къщи като Moncler и Christian Louboutin му поверяват проекти, в които танцът, модата и пространството се сливат.

Един от най-силните му творчески моменти идва с хореографията за прехода между Летните олимпийски игри Токио 2021 и Летните олимпийски игри в Париж 2024 – символичен акт на глобална свързаност. По-късно той участва и в Параолимпийските игри Париж 2024, където чрез движение говори за приобщаване и човечност. Сред последните му колаборации е проект с Ferrari: синхрон между скорост, прецизност и емоция.

Днес Садек Берабах е повече от хореограф. Той е създател на визуални светове. На 27 и 28 юни в Античния театър в Пловдив българската публика за първи път ще гледа на живо танцовото шоу „Murmuration – Level 2“. 

Какво ви вдъхновява да ставате сутрин?

Животът. Събуждам се, моля се, благодаря. Това е най-важното.

Какво беше детството ви във Форбак?

Бях изключително срамежлив. Почти не говорех, заеквах, бях сам. Намерих спасение в рисуването и танца.  Това беше моят начин да съществувам.

Кога разбрахте, че танцът е мисия?

Когато видях, че чрез него мога да се почувствам добре в собствената си кожа. Погледите на хората се промениха, аз също. Пораснах, добих самочувствие, бях необходим.

Кои артисти ви повлияха?

Майкъл Джаксън заради всичко, което създаваше. 

Тя е навсякъде – в природата, в телата ни. Изследвам златното сечение, числата на Фибоначи. Това не е просто форма, а разбиране за света.

Къде сте по-свободен – в живота или на сцената?

На сцената. Там съм у дома. Чувството е необяснимо. Както когато си сам в стаята си – истински.

Знаете ли  кой сте?

Да. Първо съм баща. Всичко останало идва след това.

Защо напуснахте Париж?

Защото исках да се съхраня – себе си, семейството. Преместих се в Мароко, където ритъмът е друг, забавен. Харесва ми да променям местата, енергията. Имам три дъщери, съпруга. За тях пазя този по-забавен ритъм, тишината. Останалото е за сцената. За два часа се раздавам, но след това имам нужда от зареждане. У дома.