Разкажете за „Murmuration“.

Започна като кратки видеа, а се превърна в спектакъл с десетки танцьори. Най-важното е не техниката, а връзката между хората.

Какво е посланието?

Че няма значение кой си, всички сме хора. И заедно можем да създаваме красота.

А как създавате едно шоу?

Като рисуване. Първо идва идеята. После „рисувам“ с тела: колкото повече хора, толкова по-висока „резолюция“.

Най-голямото предизвикателство при работа с много танцьори?

Енергията. Всеки е различен, а аз трябва да съм диригентът.

Какво е различното при работа със звезди като Шакира?

Трябва да се адаптираш. За нея е танцът и пеенето да са едновременно. В моите шоута съм напълно свободен.
Какво научихте за създаването на хореография в огромен мащаб като за откриването на Олимпийските игри?
Че споделената емоция е най-силна. Особено когато танцуваш с хора от различни светове.

В работата ви има математика, но и много емоция. Как ги съчетавате?

Когато разбереш математиката в природата, тя става поезия.

Какъв съвет бихте дали на младите?

Опитайте. Дори да не успеете, поне няма да съжалявате.

Може ли танцът да даде надежда?

Да. В един разделен свят той ни свързва.

Имате ли нови идеи?

Винаги. От всяка част на тялото мога да създам нов свят.

В епоха на шум и разпад Садек Берабах говори тихо, чрез движение. И може би точно затова думите му се чуват най-силно.