Том Хидълстън доби световна популярност като нeпокорния брат на Тор – Локи, във вселената на Marvel и се превърна в един от най-дълго изпълняващите една и съща роля актьори в киното. Първоначално се явява на кастинг за Тор. Но след пробните снимки решават, че е идеален за ролята на Локи, а персонажът получава и собствен сериал благодарение на любовта на феновете.

Том е перфектният пример за успешен британец във всяко едно отношение – завършил е Кеймбридж със специалност „Класически науки“ – древногръцка и римска история, литература и езици. Негови съученици са принц Уилям и Еди Редмейн. След това учи актьорско майсторство в Кралската академия за драматично изкуство. Свири на няколко музикални инструмента – китара, пиано, барабани и тромпет. Има и завидни танцувални умения, имитира Кристофър Уокън, Оуен Уилсън, Ал Пачино и Робърт де Ниро с лекота. 

Сред другите му запомнящи се персонажи са на британски агент под прикритие в „The Night Manager“, ролите му в изключителния филм за мимолетността на времето „Животът на Чък“, в трогателната любовна история на двама вампири „Only Lovers left alive“ и в готическата история на Гийермо дел Торо „Пурпурният връх“. Любовта му към древността и античността е толкова силна, че е изучавал латински, за да може да чете древни надписи в Помпей. А сега пренася тази история и на екрана с документалната поредица  „Помпей: отвъд времето с Том Хидълстън“ на National Geographic. Чрез помощта на експерти, впечатляващи възстановки и собствената си страст той повежда публиката на едно приключение преди избухването на Везувий, в което се опитваме да разберем дали все пак няма хора, успели да се спасят от тази унищожителна трагедия преди толкова векове, която обаче провокира и привлича вниманието и днес. 

Том и Зоуи Аштън имат две деца. С впечатляваща визия и интелект, той е изключително земен и приятен човек. Обича спорта и наскоро се включи в благотворителното футболно събитие SoccerAid, заедно с Димитър Бербатов.  

Срещаме се по време на страхотната премиера на поредицата, посветена на Помпей, в Британския музей, а на следващия ден сядаме да си поговорим по-дълго. 

Това е наистина фантастичен сериал. Когато си тръгнах от премиерата, имах толкова много неща, върху които да размишлявам – за съпричастността, за човечността и, разбира се, за семейството. Споменах ти накратко, че се срещнахме преди 11 години по повод „Пурпурният връх“. Как се промени подходът ти към разказването на истории през това време? Защото животът се случва, случва се на всички ни и променя много от нещата, които правим – вече си баща, така че съм сигурна, че много неща са различни.

О, абсолютно. Що се отнася до бащинството и ролята ми като родител, има „преди“ и „след“. Никога не мога да се върна назад, а и никога не бих искал. Всичко се промени завинаги по най-дълбокия и най-смисления начин. Гледам на живота си различно. Виждам предназначението си с нови очи. Всъщност това е единственото ми истинско предназначение. Това е най-важната роля в живота ми и ми носи радост всеки ден. Но ако се върна към въпроса ти – надявам се, че през тези 11 години съм натрупал повече опит в създаването на истории. Направил съм много проекти и съм изключително благодарен за всичко, което съм преживял. Занимавам се професионално с актьорство вече почти... всъщност 25 години. Ролята ми във филмите и в проектите ставаше все по-дълбока. Благодарен съм за тази допълнителна отговорност. Все по-често съм и продуцент, мисля, че интересът ми към структурата на една история – отвъд ролята ми на актьор – стана много по-изграден. За мен историята е най-важното. Винаги съм обичал ролята, която мога да изпълня като актьор, но истинският ми интерес е фокусиран върху самата история. Как мога да ѝ служа – било като човек в сценарната стая, като участник в продуцентска среща, на снимачната площадка или като главен герой, който движи действието. Историята е средството, чрез което се предават смисълът. И аз искам тя да бъде възможно най-богата, най-сложна, най-детайлна и най-вълнуваща.

Не можеш да не бъдеш привлечен от историята на Помпей. Би ли се върнал в онези времена, знаейки, че това място е обречено?

С удоволствие бих се върнал в Помпей. И бих искал да видя дали сме го пресъздали правилно. Единственото, което би ме тревожило, е дали има начин да бъдеш свидетел, без да се намесваш. В поредицата за Бил и Тед те се връщат назад и довеждат Ейбрахам Линкълн, Сократ, кой още? Чингис хан, Бетовен. После показват на Бетовен модерен електронен клавир в един търговски център и той започва да свири на него, използвайки всички възможни звуци. Помня как си помислих: Ами ако после върнат Бетовен обратно в неговото време, какво ще прави тогава? След като е свирил на толкова различни инструменти едновременно и е чул толкова нови звуци, как ще се върне към обикновеното пиано?
Мисля, че ще се приспособи.

Вероятно ще се справи. Но дали тогава изобщо ще получим „Лунната соната“?

Аз съм от България. Знам, че наскоро игра футбол с Бербатов. И гледа Григор Димитров на „Уимбълдън“.
Да, така е. И двамата бяха много впечатляващи. Бербатов беше невероятен. Всъщност през първото полувреме трябваше да го пазя. А той играе така, както винаги е играл – сякаш изобщо не се изморява. Толкова е плавен. Все едно има магнити в обувките си – топката просто се залепва за тях.

Мисля, че той наистина иска да прави филми с теб, поне от това, което видях.

Говорихме доста за кино. Той много обича филмите. Понякога срещаш спортисти, които изобщо не гледат филми – и това е напълно нормално, те имат други интереси. Но Бербатов наистина обича киното!