В края на август във Варна пресечната точка между киното и любовта потърсиха почитатели на романтичните и драматични филми и почетното жури, което оцени участниците в конкурсната програма на новото издание на „Любовта е лудост“. Сред членовете на журито беше и актрисата Ана Пападопулу, чиито героини гравитират около вечната тема не само на театрална сцена, но и на малкия, и на големия екран.

С есенното завъртане на театралния живот я очакват срещи с публиката в някои от хитовите  спектакли на Народен театър „Иван Вазов“ – сред тях е и бижуто „Малката Англия“ на режисьорката Диана Добрева, което изправи на крака възторжените зрители на премиерните представления преди лятната ваканция. От няколко дни Ани Пападопулу е на снимачната площадка на филма на Димитър Радев – „София“, в който ѝ партнират Мариус Куркински, Деян Донков, Койна Русева и Стефка Янорова. В паузите успяхме да поговорим за важните елементи във формулата на любовта и лудостта, събрани в центрофугата на живота или в безтегловността на артистичния свят.

Ана, след като изгледахте всички филми в конкурсната програма на фестивала „Любовта е лудост“, който се завърна с нов екип, какво мислите за киното днес и за мотото на фестивала?
Преди всичко за мен като зрител е много ценно, че „Любовта е лудост“ – една трийсет и три годишна традиция, започната от професор Александър Грозев и спасена благодарение на Дими Стоянович, Георги Тошев и Елени Дикидис, се завърна. Тази година имах удоволствието да бъда част от трийсет и четвъртото издание на фестивала. Хубавото е, че на такива форуми имаме възможност да гледаме филми, които, за съжаление, не се разпространяват в мултиплексите. Бях много приятно изненадана и от красивите, и от драматичните – най-вече, просто разказани истории за любов. 

Колко луд трябва да е човек, за да се занимава с изкуство в настоящия момент и да вярва в любовта?

Колкото луд, толкова и идеалист. Много дълга тема за разговор.

И все пак имали ли сте моменти, в които сте губели вяра в любовта?

Винаги, независимо от перипетиите в живота ми, винаги съм вярвала, че всяко зло е за добро и че няма по-висша сила от любовта. Тя е единственото убежище. Винаги.

Излъчвате особена гордост и дистанцираност и предполагам, че на много от мъжете около вас им е било трудно да признават чувствата си, да се борят за вашето внимание… 

Това е въпрос, на който можете да получите по-изчерпателен отговор, ако попитате тях. От моя гледна точка винаги всичко се е случвало с лекота. Особено сега, от дистанцията на времето, нещата ми изглеждат точно такива, каквито е трябвало да бъдат. Открит и прям човек съм и това много улеснява комуникацията както в любовта, така и в живота извън нея.

Героинята ви в новия спектакъл на Диана Добрева – „Малката Англия“, е особено създание. Мурена е с остри зъби и хапе, когато говори. На сцената ми напомняте много за Хелена Бонъм Картър – като излъчване, актьорска игра и безгранична свобода за влизане в противоречиви образи. Какво от личния си живот и преживявания вкарахте в тялото и ума на вашата Мурена, за да се превърне тя в критичната мисъл на спектакъла?

Мурена е тази стихийна нецензурирана моя версия, която благодарение на свободата, за която ми даде ключ Диана Добрева, се роди на сцената точно когато бях готова за нея. В мен винаги е живяла една малка Мурена, готова да каже на всеки това, което мисли. За добро или лошо социалните норми, а и професията ми и отговорността, която носи, възпитанието на родителите ми ме е моделирало в това, което съм днес. Но затова и нашата професия е вълшебна. Да може без филтър да изваждаме тези наши малки дяволчета, които в живота удобно приспиваме. Представете си каква свобода е да имаме този шанс и късмет. Да работя с Диана Добрева е едно от най-смислените неща, които съм правила. Любовта, с която работят тя и екипът ѝ, е толкова заразителна, пожелавам на всеки такъв любовен процес. Петя Диманова и Марина Райчинова така деликатно допълват света на Диана. Трябва да призная, че е рядкост човек да попадне в толкова единен и силен екип. И като се замисля, голям късмет съм имала да ме срещне съдбата с трите най-изявени и толкова различни жени режисьори – Диана Добрева, Маргарита Младенова и Бина Харалампиева. Толкова различни, а в същото време еднакви в смисъла на любовта, с която зареждат артистите си. Наистина съм късметлийка. 

Казват, че хората, родени на 31 декември, или са големи късметлии, или пък все не им върви – вие от кои сте? И ядосвахте ли се, че навечерието на новата година „открадва“ вашия личен празник?

Бих казала, че съм голям късметлия и ще излъжа, ако се оплача някога, че не съм празнувала подобаващо. За мен шумните купони и големи събирания никога не са били изкушение. Всяка Нова година получавам направената от мама торта гараш, духам свещичките и в това е цялото ми празнуване. Да бъда с близките си в домашна обстановка е благословия. Разбира се, много често играем на Нова година, както се оказа, че и тази ще бъдем част от празника на много хора с „Малката Англия“. И мисля, че ще направим на всички тези зрители много специална вечерта. „Малката Англия“ е магичен спектакъл.