Ана Пападопулу и любовта като убежище
Краси Генова 30 October 2026
Участвахте в крими сериала „Дъждът оставя следи“. Сякаш телевизионните сериали след ковид изпитанието заеха мястото на киното в сърцата на зрителите. Съгласна ли сте с това твърдение?
Не бих казала, че сериалите са изместили киното. Това са съвсем различни преживявания. Сериала го гледаш вкъщи на дивана, което ти дава съвсем различно преживяване от това да отидеш в киносалон и да си само ти срещу големия екран. И двете имат своето място, не мисля, че се конкурират, освен ако не гледаме на тях цинично, просто като на съдържание. И киното, и сериалите са изкуство, аз съм огромен фен и на двете.
Вашият син Богдан се занимава с изкуство и дори написа нещо много смислено за изложбата на Гийермо Лорка преди няколко месеца. Какви са отношенията ви с него и какви са любимите ви теми за разговор?
Богдан е всичко, за което съм мечтала. Понякога не знам как е възможно толкова млад човек да е така мъдър и смислен. С него мога да се смея свободно, да плача свободно, да мълча свободно. Най-голямата награда за човек е да вижда как децата му го продължават и надграждат.

На кого покрай вас вярвате най-много по отношение на критиките – и като актриса, и като човек?
Никога не съм се обиждала от градивните критики – както на близките ми, така и от непознати. Но сякаш хората нямат смелостта да ти кажат в очите какво мислят и да се аргументират, а предпочитат да говорят зад гърба, което по никакъв начин не е градивно. Смятам, че искрените и чисти взаимоотношения са единственият начин да функционираме в хармония.
