Ана Пападопулу и любовта като убежище

Краси Генова 30 October 2026

 

В „Хеда Габлер“ ми напомняте за истинските филмови диви – от новата вълна във френското кино до поетичните ленти на Антониони. Героинята ви и нейното тихо, но важно присъствие, беше като маркер за чувствителността на тази невероятна сценична адаптация на Тимофей Кулябин. Беше ли предизвикателсво този експеримент? 

За мен беше безценен опит. И Кулябин, и Деклан Донелан – режисьорът на „Медея“, са шанс веднъж в живота. Благодарение на Васил Василев и Василка Бумбарова имах този шанс. С Кулябин дори работихме два пъти. В „Нора“ и в „Хеда Габлер“. 

А правите ли понякога компромиси? 

През цялата ми кариера досега не мога да назова нито един проект, който да не ми е бил на сърце. Късмет? Или въпрос на добри решения? Не мога да кажа. Знам, че никога не съм мечтала за конкретни роли. За мен е важно с какви хора работя, кои хора ще бъдат част от пътя ми като актриса, защото те ме променят и като човек.

Преди три години се включихте в кампанията „Направи го сега“, която стимулира по-ранното раждане, и в медиите напомнихте, че това е важно заради биологическия часовник, тиктакащ в тялото. Слушате ли тялото си сега и правите ли нещо специално за него?

Опитвам се да спортувам, когато мога, внимавам с храната, колкото мога, и не тая в себе си лоши чувства към никого и нищо. 

Напоследък ми попадат много видеоклипове от един спектакъл явление в Лондон. На сцената са Кейт Бланшет и Нина Хос, постановката е „Електра/Персона“. Преди представлението Кейт подава монета на зрител от първия ред, за да хвърли ези или тура и да предреши коя от двете актриси коя роля ще изпълнява. Хубав пример за присъствието на съдбата. Вие доверявате ли се на Фортуна, или е имало моменти, в които сте били на нож с нея? 

Със съдбата не може да има битка, доверявам ѝ се и следвам посоката.  

А коя актриса бихте искали да гледате на сцена? 

Винаги се прехласвам пред добрата актьорска игра – както на чуждите, така и на нашите велики актриси. Това, което запазих в себе си и харесвам, е, че независимо от годините в театъра, винаги гледам като зрител с очите на дете.

« предишна страница
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР