Старостта е гаснеща свещица и никой не е готов за срещата си с нея. Нито тези, които остаряват, нито тези, които ги обичат. На моменти изглежда като лоша шега, в която силните губят силата си, децата стават родители, родителите – деца на децата си. Объркващо е. Прилича на залитане, на подхлъзване към началото, когато човек се е появил на този свят. Като загуба на това, което животът му е дал.

Така или иначе животът ни дава само назаем – сили, енергия, виталност.

И в един момент започва да си ги взима обратно.

Най-красивият актьор на френското кино Ален Делон седи в кухнята на имението си от 55 хектара, на около сто километра от Париж, и гледа замислено през прозореца навън. На моменти фиксира екраните на охранителните камери, в други – потъва в спомените си.

Имението Души е негов дом от 1971 г. насам. Купува го по време на връзката си с Мирей Дарк. И оттогава има толкова много спомени тук – детството на най-големия му син Антони, когото Мирей много обича, детството на дъщеря му Анушка и на малкия му син Ален-Фабиен и любовта с майка им – холандската манекенка Розали ван Бремен. Игрите на покер, прожекциите в домашното му кино, тренировките във фитнес залата, смеховете в басейна с приятели, разходките и игрите с любимите му кучета. Ален е имал 50 и гробовете им са в Души, наоколо. И сега до него седи неотлъчно белгийската овчарка Лубо и не го пуска от поглед. А той разговаря наум с майка си, със Света Богородица, чийто образ носи в портфейла си, и им благодари за всичко прекрасно, което е имал в живота си. Вероятно си спомня за любовите си с Мирей Дарк, с Роми Шнайдер, с Натали Делон. Знае, че те го чакат и ще го посрещнат там горе, на едно по-красиво и спокойно място.

„Коледата на 2023 г.

може да е последната за баща ми – сподели Антони. – Каза го и на Софи, майката на дъщерите ми. Тя ходеше от време на време през деня, да го целуне, а той я пита: „Ще останеш ли? Това е последната ми Коледа“. Но Софи беше планирала да празнува с другите си две деца и напусна Души със сълзи на очи.“ С Ален около масата на празника са Антони, малкият му син Ален Фабиен и дъщерите на Антони Лу и Лив. Дъщеря му Анушка не присъства и той не се чувства добре от това. Последните пет години са турбулентни за цялото им семейство.

Само месец след красивата церемония на Филмовия фестивал в Кан през май 2019 г., на която Ален Делон приема Златна палма за цялостно творчество, връчена му от дъщеря му, в средата на юни той получава инсулт.

Възстановява се бързо. Дори отива на партито за 70-ата годишнина на сп. Paris Match, където споделя на Жан-Пол Белмондо, че иска да купи за колекцията си скулптура на вълк от съвременния артист Ришар Орлински. Малко след партито отново е в болница. На 10 юли следва втори инсулт, на 11 – трети.

Делон решава да се лекува в клиниката „Женолие“, на около 30 км от Женева. Следва пътуване 500 км с линейка. Според Антони това е лудост, която едва не коства живота на баща му. Швейцарските лекари свидетелстват, че са приели актьора в много тежко състояние. Той получава мозъчен кръвоизлив. Минава през петчасова операция, изпада в кома, лежи в интензивно отделение три седмици. После е изпратен в частна клиника с около сто легла, където са съчетани специализирани медицински грижи, оборудване и първокласно хотелско обслужване.

На 8 август Антони публикува прессъобщение: „Цялото ни семейство се редуваше до леглото на баща ми – брат ми, сестра ми и майка ми, Натали. Сестра ми, която сега живее в Швейцария, следи отблизо възстановяването му и ни информира за ежедневния му напредък“.

Антони споделя и притеснението си от възможните последствия и безпокойството баща му да не се превърне в сянка на самия себе си.

Инсултът е като да отвориш вратата към хаоса. След него по-често животът не е същият. Нещата се обър-кват – за този, който го е преживял, и за близките му. Инсултът е на челните места сред причините за смъртност, за начало на деменция и за физически увреждания.

След болницата грижите за Ален Делон поема японката Хироми Ролан. По думите ѝ тя е негова партньорка, според децата му е просто жена, която му прави компания.

Делон и Ролан се срещат

по време на снимките на филма „Машина за танци“ през 1989 г. Тя е асистент-режисьор, той – копродуцент и изпълнител на главната роля. Когато погледите им се срещат, според японката между тях се случва нещо. Много скоро след това започва и интимната им връзка, пак според Хироми. Тя твърди, че е негова спътница от 2000 г., а през 2006 г. след раздялата му с холандската манекенка и майка на Анушка и Ален Фабиен – Розали ван Бремен, се мести в Души да живеят заедно като двойка.