Според Антони брат му е „много интелигентен“ и е в ролята на Пепеляшка, докато сестра му си живее удобно като доведените ѝ сестри.

„Анушка може да влияе на баща ми – споделя Ален-Фабиен за сестра си. – Винаги е правила всичко, за да влоши отношенията ни.“

Ален-Фабиен твърди,

че се е разбирал с Хироми Ролан, дори се е привързал към нея.

„Тя живя в Души петнадесет години – споделя той. – Израснах с нея. Носеше ми пилешки бульон, когато съм болен, галеше ме по косата, докато гледаме филми. Видя как ме удрят, аз видях как я малтретират. Отношенията с нея ескалираха заради желанието на сестра ми да се налага. Анушка не даваше да пускат Хироми в стаята на баща ми в болницата след инсулта му. Тогава всичко се промени. Видях го как отслабва. Паникьосах се. Не си давах сметка, че изолацията може да е по негово желание. Хироми може да е властна и сложна личност, но как да не си на ръба в дом, в който непрекъснато преживяваме Шекспирова драма.“

Според Ален-Фабиен Анушка поставя бодигардове в Души след изгонването на Хироми. След разногласие един от тях заплашва да го нападне. А Ален Фабиен намира тетрадка, в която гардовете са записвали случващото се в Души, и си дава сметка, че те биха могли да напишат каквото им хрумне. Подава жалба срещу тях за нахлуване в дома, заплахи, за тормоз от шефа им и срещу сестра си – за измама и злоупотреба със  слабост на уязвим човек.

Според него отношенията със сестра му са силно токсични от шест месеца насам. В същото време животът му в Души не е лек не само заради състоянието на баща му, но и заради недоброто състояние на къщата, в която живеят, която почти се разпада или понякога няма ток.

Докато брат му Антони идва поне два пъти седмично, понякога с дъщерите си Лив и Лу, сестра му, въпреки че има собствена къща в имението, наминава рядко за по пет минути, казва: „Обичам те, татко“, и си тръгва.
Ален Делон е отслабнал.

Говори малко, уморява се. Понякога присъства, понякога се губи в мислите си. Понякога забравя. За да чуе какво казва баща му, Ален Фабиен трябва да коленичи и да доближи ухото си до устата му и да го моли да повтаря три-четири пъти или да изключи отоплението, за да е по-тихо.

На въпрос на „Пари мач“ преди години – дали животът изглежда дълъг, когато се казваш Ален Делон, най-красивият във френското кино отговаря, че даже напротив – изглежда прекалено къс, но и цитира един красив текст на Жак Лоран: „Светът, който вчера ме устройваше, вече не ми подхожда, почти не прилича на мен. По-малко ще съжалявам, че го напускам.“

И попитан дали е имало периоди, в които е бил щастлив, признава: „Истината е, че бях много щастлив, когато бях Ален Делон в киното. Много щастлив“.