Двамата живеят заедно около две години – достатъчно, за да разберат, че няма да ги бъде и да дадат живот на дъщеря си Ан. Всъщност Серж запрашва за Таити през 1939 г., няколко месеца преди раждането на Ан (за което е информиран с телеграма), и не се връща в Париж чак до кръщенето й през 1947 г. През целия си живот се издържа основно с чековете, пращани от бившата му жена.

Да кажеш „не“ на нацистите

Джули Бартън бързо разбира, че асистентката й Аликс Гре е в пъти по-талантлива от самата нея, и прави нещо необикновено – вместо да я изгони тутакси, тя решава да се възползва от нея и нарастващата й популярност сред най-богатите и кръщава собствената си модна къща на нейно име. Париж през 30-те години все още е под влиянието на Руския балет на Дягилев и роклите на Аликс с класически надиплени поли и вдъхновени от Изтока сатенени брокати се превръщат в абсолютен хит сред онези, които могат да си ги позволят.

Освен това тя започва да използва вариант на копринено трико (наречено тогава на нейно име – трико „Аликс“), до този момент използвано предимно за луксозно бельо. Мекотата и гъвкавостта на тази тъкан, съчетана с принципа на Аликс да прави колкото се може по-малко шевове, превръщат дори и най-прилепналите вечерни рокли в изключително комфортни за носене, даващи пълна свобода на движение.

Великолепието на роклите на Мадам Гре бързо привлича вниманието на цял Париж. Жан Кокто я кани да направи костюмите за една негова постановка, а скоро прага на ателието й прекрачва и една истинска звезда – Марлене Дитрих. Поръчва си няколко тоалета, получава още повече. Двете с Аликс стават близки приятелки, а Дитрих остава лоялен клиент на ателието дори и през най-трудните за него години.  

Когато германците превземат Париж по време на Втората световна война, на всички със собствен бизнес им се налага спешно да преосмислят отношението си към новата власт. Някои успяват да се приспособят – например Коко Шанел. Мадам Шанел и офицерът от германското разузнаване Ханс Гюнтер фон Динклидж стават любовници, което позволява на легендарната дизайнерка не само да живее разкошно в хотел „Риц“, превърнат тогава в щаб на немците, но и да запази и развие бизнеса си.

Мадам Гре отказва всякакво сътрудничество с нацистките окупатори и дори отказва да шие тоалети на жените на висшите военни, намиращи се в Париж. В резултат съвсем скоро ателието й е затворено, макар че официалната причина е друга.

По това време, след като нейният Серж вече се е прибрал при многото си таитянски съпруги, тя е изключително близка с една жена – Муни, модел и актриса, появявала се в някои филми на Луис Бунюел. Според мнозина двете са имали интимна връзка, тъй като дори дъщерята на Мадам Гре Ан е кръстена Ан Муни Жаклин Черекоф. Самата Ан обаче твърди, че между двете е имало само платонично приятелство. Според нея майка й просто е затворила сърцето си за други мъже след раздялата с баща й и дори демонстративно спяла само на едната половина от брачното легло, запазвайки другата неумолимо празна, но винаги с възглавница и спално бельо, сякаш всеки момент нейният Серж може да се върне.