Във времена на „бързите“ съвети за щастие, баланс и успех често забравяме най-важното – психичното здраве не се гради на мотивационни цитати. Нужно е разбиране, професионален поглед и пространство за понякога трудни, но честни разговори. Затова стартираме нова рубрика, посветена на психологията – без клишета и без излишна драма. Всеки месец ще даваме думата на Даниел Троев – психолог и терапевт, който ще превежда сложните процеси в тялото, ума и душата на разпознаваем език. Ще говорим за връзките ни – с другите и със самите нас, за начините да пазим психичното си здраве и за онези малки ежедневни избори, които в крайна сметка правят голямата разлика.

Всеки от нас познава тревожността – онова свиване в корема, стягане в гърдите, трескавостта на мисловния поток, наводняващ ни с катастрофални сценарии, обърканост и въпроси като „Ами ако? Дали ще мога? Как ще се справя? Какво ще стане?“ Онова парализиращо усещане, което кара тялото ни да се стегне, и вътрешното напрежение в очакване на нещо неприятно и нежелано. За някои това е всекидневен фон, за други е ситуационни изчервявания и емоционални претоварвания, когато случки и събития от деня натиснат бутона на уязвимостта и несигурността им.

Не са малко и случаите, в които на гости ни идва и по-голямата сестра на тревожността, паникатаката. Тя е доста трудна за подминаване – с усещанията за ужас, задушаване, сърцето, което все едно ще изскочи, тялото, което сякаш ще се взриви, и умът, който ще изгуби контрол над себе си.

Пиша тези редове с ясното съзнание, че ако не ти, то със сигурност твой близък познава добре някое от тези проявления. За жалост, в днешно време тези състояния все по-често са част от живота ни – от леките форми на постоянно тревожно премисляне и вътрешно напрежение до тревожните разстройства с тежки паникатаки, натрапливи мисли и цялостен бърнаут на нервната система. 

ЗАЩО СЕ ПОЯВЯВА ТАЗИ ТРЕВОЖНОСТ?

Често първа стъпка в терапията на тези състояния е разбирането каква е тяхната причина и какво представляват те в дълбочина. Това ни помага да развием по-здравословно отношение и да имаме правилна нагласа и стратегия  как да се погрижим за себе си. 

Карл Юнг използва интересна метафора за описание на депресията: „Депресията е като жена в черно. Ако тя се появи, не я отблъсквайте. Поканете я, предложете ѝ място, отнасяйте се с нея като с гост и изслушайте това, което иска да ви каже“. Основен фокус на статията не е депресията (на нея ще обърнем внимание друг месец), но тъй като 80% от случаите на депресивни състояния са следствие от дългогодишна тревожност, си позволявам да ги обвържем отсега. Ако депресията е жената в черно, то бих казал, че тревожността е като неразбрана приятелка – понякога твърде бъбрива и досадна, друг път объркваща с поведението си, понякога ни търси в най-неподходящите моменти и иска нашето внимание, а друг път, когато искаме да поговорим с нея – ни се дразни или мигновено се натъжава. 

ТРУДНА ЗА РАЗБИРАНЕ, НО С ДОБРИ НАМЕРЕНИЯ

Тревожността е добронамерен посланик, макар че при най-силните ѝ проявления ни е много трудно да я възприемем като такава. Тя идва да ни каже, че в живота ни има твърде много хаос и усещане за несигурност. Нейната основна функция е да ни сигнализира, когато са неудовлетворени базови нужди на нивото на нашето тяло, ум и душа. 

На нивото на тялото 

Когато живеем в режим на оцеляване с хроничен стрес и напрежение, постоянно препускаме и трескаво отмятаме задачи в надпревара с нарастващия брой изисквания, отговорности, очаквания… Когато са ни се случили тежки, трагични или травматични изживявания, които са показали крехкостта на битието, нашето безсилие и липсата на абсолютна сигурност, а уплахът и шокът са отпечатани в мозъка, тялото и нервната ни система… Тогава, при всички тези сценарии, се нарушава усещането за безопасност на нивото на тялото. Системите на мозъка и нервната система стават свръхчувствителни за всякакви сигнали за опасност, риск и несигурност. В този режим на оцеляване постоянно сме нащрек и в готовност, „държим гарда вдигнат“, за да не ни се случи нещо лошо – нараняване, провал, критика, обвинение… и всичко това кулминира в тревожност. 

Разбира се, освен базовата нужда от безопасност, страдат и нуждата от почивка, възстановяване, лекота и гъвкавост на тялото. То става все по-сковано, обезчувствено за всичко друго, освен за напрежение, безпокойство, гняв и умора – преобладаващите състояния при трите вариации на стресовата реакция – борба, бягство или замръзване.

Важно допълнение: 

Ако страдате от силна тревожност, е полезно да проверите дали няма физиологични причини за състоянието. Най-често се изследват: хормоните на щитовидната жлеза, феритин и желязо, магнезий, витамин B12 и фолиева киселина, витамин D, цинк и селен, калций, калий, натрий и кръвна захар. 

• Какво да правим? 
За да се подхраним на нивото на тялото и да започнем да удовлетворяваме нуждата от безопасност, е важно да идентифицираме кои от изброените сценарии се отнасят за нас. След това е важно да направим промени в дневния си режим, да преосмислим приоритетите си. Много помагат дихателни упражнения, медитации, физически тренировки и движение – добре е да отделяме време за тях. Да сме по-осъзнати и правещи паузи по време на ежедневния екшън, когато усетим, че сме вдигнали оборотите прекалено високо. Да ограничим времето, в което стоим пред екрани и „скролваме“ в някое приложение – това създава само фалшиво усещане за успокоение и релаксация. 

На нивото на ума 

Когато нямаме яснота какво и как ще се случи по важни за нас теми – взаимоотношения, здраве, финанси, бъдеще; когато изпитваме твърде много несигурност дали няма нещо да се обърка и знаем, че има риск от негативни последствия и нежелани събития, – настъпва криза на нивото на ума ни. Базовата нуж-да от сигурност и яснота е нарушена. Това прави мислите ни трескави и постоянно да премисляме и „предъвкваме“ катастрофални сценарии. Емоциите са многобройни и разнопосочни, и вътрешният ни свят наподобяват матрьошка – в основата може да има страх, покрит от вина или тъга, обгърната от силна фонова тревожност. Ако този период продължи твърде дълго, понякога се появяват и натрапливи мисли, най-често свързани със страхове като излагане, полудяване, нараняване. 

• Какво да правим? 
Необходимо е да тренираме подкрепящ вътрешен диалог и нови нагласи към несигурността и стреса в живота. По-често да се отнасяме към себе си със зачитащ, насърчаващ и топъл глас, вместо да се оставяме на обвиненията на вътрешния критик и усещането за фаталност на паникьосаната част от нас. Също е важно да задълбочим разбирането си за нашите емоции и чувства и как работи умът ни. Без знания и умения за емоционална регулация и заземяване просто нямаме шанс да сърфираме по вълните на предизвикателствата.