На нивото на душата 

Когато от малки не сме чувствали топло и подкрепящо отношение от страна на близките ни, те са отсъствали или грижата им е била само за физическото ни оцеляване; когато към нас са отправяни упреци, недоволство, критика, подигравки и сме преживявали изоставяне, отхвърляне, унижение, предателство и несправедливост – тогава на нивото на душата (ядрото на личността ни и базовите вярвания) не чувстваме да имаме вътрешен център, липсва усещане за принадлежност, свързаност и повдигащ ни смисъл. Това води до външни и вътрешни конфликти – между нас и другите хора, между минало и бъдеще, между мисли и чувства, между вярвания и нужди.

• Какво да правим? 
Необходимо е да се посветим на развиване на връз-ка със себе си и света. Да идентифицираме и след това да подхранваме своите екзистенциални опори – това може да са конкретни вярвания, преживявания, дейности и взаимоотношения. Всичко, което усещаме, че ни свързва със смисъла, състраданието и усещането за принадлежност, е дълбоко лечебно. 

СЛОЖНИТЕ ОТНОШЕНИЯ С ТРЕВОЖНОСТТА

Ако в живота ти постоянно се появява тревожността, знай, че тя иска да ти обърне внимание на това, че някоя от твоите базови нужди не е удовлетворена и е време да се погрижиш за нея. Твоята приятелка знае, че ако не успее да ти предаде това съобщение – няма как да изпиташ и постигнеш нещата, за които копнееш. Без безопасност, сигурност и свързаност трудно човек може да разгърне потенциала си. Колкото повече се учиш да виждаш тревожността по този начин, толкова повече тя ще намалява интензитета си. Нейната настойчивост, категоричност и необузданост ще започнат да се успокояват. 

Голяма част от силата на тревожността идва от нашата реакция спрямо нея – страхуваме се и искаме да избягаме от нея, но в крайна сметка бягаме от себе си и срещата с нарастващите несигурност и вътрешен хаос, ядосваме ѝ се и постоянно сме гневни и критични уж към нея, но това е себекритичност, стигаща до обвинения, дори презрение за собствените ни несъвършенства и слабости…

Разбирайки какво е тревожността, е възможно да променим тази реакция и да отпаднат всички тези метаемоции и следствия от погрешното отношение, които водят единствено до повече стрес, „наводняване“ на психо-физиологията ни с хормоните на стреса, а именно те причиняват цялата каскада от телесни и психични проявления, за които обвиняваме нашата приятелка. 

Проблемът никога не е бил в самата тревожност. Всъщност колкото повече се опитваме да я накараме просто да „спре“, насочваме усилията и енергията си в грешната посока и това прави казуса по-сложен за разрешаване. Същината на лечебния път е свързването с нашите нужди и ценности, ежедневното и грижовно тяхно подхранване. Те са корените, от които пониква смелостта, стабилността и радостта.