Според легендата Аликс Гре просто взимала 20-метров водопад от сатенен шифон или копринено трико и започвала да надипля водопада с изумителна прецизност директно върху тялото на клиентката си. Моделирала тъканите така, както скулпторът – камъка, и те, въпреки че се гънели като змии в ръцете й, й се подчинявали.

Днес някои от създадените от нея вечерни рокли се съхраняват в музеи, други са собственост на колекционери – все едно са картини или скулптури. Когато преди години нюйоркският музей „Метрополитън“ организира изложба с част от haute couture шедьоврите на Мадам Гре, моден критик я сравни с древногръцкия скулптор Фидий – заради класическото съвършенство на драпериите на невероятните рокли, които тя създавала със собствените си гениални ръце. Други пък смятат, че Христо Явашев-Кристо се е вдъхновявал от нея.

Запознайте се с Мадам Гре, която заедно с Коко Шанел и Елза Скиапарели е част от светата троица грандами на френската мода от средата на 20. век.

През ноември 1994 г. във френския всекидневник „Льо Монд“ излиза статия с новината, че култовата дизайнерка Аликс Гре, мистериозно изчезнала от светския живот и от Париж още през 80-те, е починала. При това – преди една година. Поради неясни причини единствената й дъщеря  Ан Гре решава да съобщи на света за смъртта на майка си с една година закъснение. Обясненията й са много и объркани – нямала пари за достойно погребение и подобаващ надгробен паметник, не виждала защо да информира когото и да било, тъй като в последните си години Аликс Гре, известна повече като Мадам Гре, била изоставена и напълно забравена от всичките си някогашни колеги и приятели...

„И преди идваха при нас само когато им трябваха безплатни рокли“ – казва Ан. Аликс била  известна с щедростта си – всяка дама, поръчала си една рокля при нея, получавала втора безплатно, а когато става въпрос за висша мода и ръчен труд, това е повече от щедър жест, направо неразумен. Има и други обяснения за засекретената смърт на 89-годишната дизайнерка – сложните отношения и зависимости между майка и дъщеря, както и горчиво-киселият характер на самата Ан, която така и никога не успява да намери призванието си и е принудена да живее в сянката на изключителната си майка.

Мадам Гре е абсолютен идол на двама от най-великите дизайнери на 20. век – Юбер дьо Живанши и Ив Сен Лоран. Тя е обожавана от някои от най-големите звезди, влиятелни фигури и сошалите принцеси от 50-те, 60-те и 70-те години – Марлене Дитрих, Грейс Кели, Джаки Кенеди, Мари-Елен де Ротшилд, Нан Кемпнер, Даян Вриланд, Марела Аниели, Барбара Стрейзанд  и още толкова актриси, диви, милионерски съпруги, светски лъвици... Заобиколена от звезди, самата тя никога не позволява да се превърне в звезда. Журналистите знаят, че тя не дава интервюта. „Мама не може и не иска да отговори на всичките ви въпроси“ – е реплика, която Ан Гре научава още от дете, тъй като майка й не може и не иска да си наеме асистент.

Наема и назначава хора на всякакви длъжности в модната си къща, разкрива често напълно излишни работни места, но мисълта да има асистент, който да я следва по петите, я побърква. Аликс Гре е самотница, която не обича да се съобразява с никого. Когато отива в ателието й в уречения ден и час за така дълго и трудно уговаряната фотосесия, прочутият кралски фотограф Сесил Бийтън остава, както се казва, с пръст в уста – мадам Гре просто заявява, че няма да слезе за снимките и точка. „Пуснете ме да се кача горе – моли той. – Вече съм снимал една кралица, ще снимам и вашата. Познавам този тип жени.“ И Бийтън наистина успял. Май че той е и този, който пръв я нарекъл Сфинкса на модата.

Игуменката с ягуара

Докато работи, Аликс Гре потъва в пълно мълчание, което не бива да бъде нарушавано, това е закон. Всички знаят, че макар да живее скромно и дори отшелнически, тя е склонна на внезапни екстравагантни постъпки като например да отиде и да си напазарува цял чувал с тюрбани – емблематичен за мадам Гре аксесоар, или пък... автомобил „Ягуар“ в цвят аквамарин. Заради него й излиза и този странен прякор – Игуменката с ягуара.

Родена в Париж като Жермен Емили Кребс, до 30-ата си година бъдещата Мадам Гре се занимава с две неща – с танци и със скулптура. Родителите й обаче, ревностни католици, дават всичко от себе си, за да я уверят, че нито едно от двете занимания не е подходящо за нея. Тогава тя започва да шие за развлечение и изведнъж открива, че да превръщаш тъканите в обвивки на тялото е изкуство, много близко до скулптурата. Оттук нататък иска само едно – да стане най-добрият шивач на света. Винаги нарича себе си с тази дума – шивач. Не дизайнер или моделиер, а шивач. Веднага променя името си Жермен Емили Кребс, звучи й някак дребнобуржоазно, чиновническо. Сама си измисля ново – Аликс. Фамилията Гре ще добави съвсем скоро. Заради мъж.

През 1933 г., след кратко чиракуване в шивашка фирма Аликс отива да работи за Джули Бартън, наскоро отворила модно ателие в Париж, и постепенно става изключително популярна сред богатите дами, които я канят в домовете си, за да им показва модели, тъкани, да им взима мерки и да прави проби на вече скроени рокли и костюми.

Художникът Серж Черефков влиза в живота на Аликс през 1934 г. Срещат се в парижка галерия. Той е сравнително нисък, но неустоимо привлекателен – с жилава фигура на спортист и магнетични синьо-зелени очи. Роден в Киев, в аристократично семейство, Серж рисува, говори седем езика и свири божествено на пиано. След революцията от 1917 г. бяга от Русия в Париж. Когато потегля, има 20 франка в джоба и шепа семейни диаманти в подплатата на палтото си. На полската граница въпросните диаманти са иззети, а същата нощ и 20-те франка са изпити от отчаяние в една варшавска кръчма.

В Париж Серж се запознава с поета Пол Валери, който му дава кураж да се развива като художник и го представя в артистичните кръгове – все пак това е Париж от 20-те години на 20. век, вечният Париж.  През 1927 г. по настояване на своите литографи от Ню Йорк той приема псевдонима Гре – частична анаграма на първото му име. През 1932 г. за първи път пътува до Таити, където открива своя рай и макар тогава да се връща в Париж, е убеден, че рано или късно ще остане там завинаги. През есента на 1934 г. прави първата си голяма изложба в Париж и по време на тази изложба се запознава с Аликс. По-скоро – тя се запознава с него.

Още докато разглежда картините, Аликс се разпорежда тутакси да й представят художника. Влюбва се в Серж, преди да го види, влюбва се в картините му, а понякога тази любов се оказва много по-трайна от онази, другата. Не се впечатлява особено, че той вече е женен, нито от историите за няколкото му таитянски „съпруги“, които го чакат на острова на безметежността. Заради него светкавично сменя религията си и приема източноправославната вяра, след което се заема с развода му. За Серж Черекоф цялата тази шумотевица няма особено значение. Той така или иначе е с единия крак във Френска Полинезия, но дотогава няма нищо против да сподели някоя и друга година от живота си с тази изключително красива, изключително талантлива и просто изключителна Аликс, която веднага след сключването на брака им приема неговия псевдоним за своя фамилия и се превръща в Аликс Гре – името, с което ще остане в историята на модата.