Максимата, че твоят характер е твоята съдба, в пълна сила важи за Мадам Гре. Както може да бъде тиха, скромна и щедра, така може да е и избухлива, отмъстителна, ревнива. Тя най-вероятно заподозрява Стърн в стремеж да й отмъкне бизнеса по един или друг начин и решава да го предотврати – смята се, че това е основната причина за разкола между него и дизайнерката. Само че Стърн вече е посветил няколко години на работата си с Гре и няма никакво намерение да се откаже просто така. Затова съди Мадам Гре, като моли Коко Шанел, с която започва да работи, да му предостави собствения си адвокат.

Милтън Стърн печели делото и Мадам Гре трябва да му изплати почти 2 милиона долара. Само че нейният инат (неслучайно парфюмът й се нарича Cabochard) не й позволява да се смири. Тя обжалва неколкократно и напълно излишно, делото престоява в съда почти 10 години и се превръща в огромен разход за модната къща. „Аликс можеше да бъде много, много агресивна“ – твърдят нейни познати.

С цялата жестокост на любовта

„Мадам Гре и дъщеря й се обичаха истински и дълбоко, с цялата жестокост на любовта“ – казва бивш редактор на „Вог“, познавал и двете. Ан Гре расте в периферията на майчиния интерес, като за нея се грижи предимно Муни, приятелката на Аликс. Ан е винаги някъде наблизо, винаги на разположение на майка си, тиха и невидима. Майка й е толкова красива, толкова талантлива, толкова блестяща и толкова заета! За първи път Ан започва да усеща гняв към нея, когато веднъж се скарва с Муни и тя й казва: „Майка ти не беше много щастлива, когато забременя с теб, криеше се до последния момент“ и „Баща ти ти пише, но майка ти не ти дава писмата му“. Проблемът е, че и двете са истина.

Онова, което не е истина, обаче е, че Мадам Гре е безразлична към дъщеря си. Всички около нея свидетелстват, че тя обожава Ан и че дъщеря й е била най-важното нещо в живота й. В едно от много редките си интервюта тя дори изрича репликата на репликите, която всяко дете дълбоко в себе си иска да чуе, а именно: „Най-голямото постижение в живота ми е раждането на моето дете“. Само че тогава Ан вече никак не й вярва.

Мадам Гре, без съмнение един от най-великите дизайнери и шивачи в историята на модата, се проваля в много неща – в брака, в доста от приятелствата, в крайна сметка дори в бизнеса си, но вероятно най-трудно ще си прости провала си като майка. Ан така и никога не тръгва на училище, израства в ателието на майка си, в компанията на Муни, лишена е от собствена среда. В същото време никога не й се е налагало да се бори за нищо – винаги е имала всичко, което е пожелала. Дълбоко в себе си майка й е убедена, че изолирайки я от други занимания и интереси, Ан просто ще остане в ателието и ще наследи бизнеса. Само че нищо подобно не се случва. Ан не разбира от мода, дрехи, добър вкус, но което е по-лошо – не се и интересува. Бизнесът също никак не я вълнува. Образование няма. Изявен талант – също. Всъщност – и това Мадам Гре го разбира твърде късно – няма никакво умение, с което би могла да си изкарва прехраната.