„Всичките си грешки тя направи от инат“, казва нейна сътрудничка и приятелка.

Финалната грешка на Мадам Гре се оказва и фатална за модната й къща. След не кой знае колко дълги преговори тя и Муфтах поверяват западащата фирма в ръцете на един многообещаващ, но както се оказва опасен бизнесмен и политик – Бернар Тапи, който точно тогава започва да изгражда империята си. Уговорката е, че Тапи ще инвестира в компанията и ще я развие, само че нищо подобно не се случва. Скоро след като я придобива, между другото – на безценица, Тапи я продава за сравнително добри пари. Така Мадам Гре губи модната си марка, която след като на няколко пъти сменя собствениците си, в крайна сметка днес принадлежи на японска компания.

Животът – в един ден

Мадам Гре е последната от поколението на големите парижки „модистки“, както наричат тогава дизайнерките – Жан Ланвин, Мадлен Вионе, Шанел, Елза Скиапарели. След нея идват мъжете. Някои от тях – Юбер дьо Живанши, Ив Сен Лоран и Пиер Карден – считат себе си за ученици на Мадам Гре. Затова и когато тя внезапно остава без нищо, те са, които я подкрепят финансово. Плащат й апартамента, осигуряват й клиенти. Всъщност Мадам Гре завършва кариерата си така, както я и започва – като шивачка.

Според дъщеря й Ан дизайнерката напълно е разбирала какво ще се случи с нея  и бизнеса й. „Майка ми никога не се е интересувала от пари, само от мода. Когато разбра, че светът може би вече няма нужда от нейната висша мода, тя просто не успя да продължи само заради парите. Това бе нейно решение – тя създаде марката, тя имаше право и да я убие“, казва Ан.

Още в края на 80-те Ан обявява, че двете с майка й напускат Париж и отиват да живеят в Тулон, Югоизточна Франция. След това никой никога повече нито вижда, нито чува Мадам Гре. Много хора се опитват да се свържат с нея, журналисти искат информация, интервюта. На журналистите Ан отказва, а на приятелите изпраща мейли с послания, уж диктувани й от Мадам Гре. Никой обаче не се опитва да провери на място какво се случва с Аликс Гре. „А когато бяхме в Париж, идваха непрекъснато – най-вече за безплатни рокли. Хората от света на модата да се разкарат! Майка ми беше напълно съсипана и изоставена в последните години от живота си, беше като Косово на модата“ – каз-ва Ан.

Според нейната версия, публикувана на страниците на „Льо Монд“, нито Ан, нито самата Мадам Гре са могли да преглътнат липсата на реакция от страна на колегите на дизайнерката и на цялото съсловие, когато модна къща Gres е ликвидирана през 1987 г., след като наемът на ателието й остава неплатен в продължение на две години. „Никой нищо не направи, дори когато изхвърляха в торби за боклук дървените манекени и частично завършените рокли. Всичко се случи за един-единствен ден. Целият живот на майка ми изчезна пред очите ни“, възмущава се дъщерята.

През 1994 г., скоро след като закъснялата с една година новина за смъртта на Мадам Гре обикаля модния свят, музеят „Метрополитън“ организира голяма изложба с нейни творби. Събирането на експонатите (роклите и другите костюми) за изложбата не е никак лесно, защото много от тях са при частни колекционери от различни краища на света. Оказва се, че в последните месеци от живота на дизайнерката тримата с дъщеря й и внука й са живели почти в мизерия и са се хранели само със спагети. Тогава за първи път след затварянето на модна къща Gres през 1987 г. майката и дъщерята започват да продават на различни аукциони някои от оригиналните модели, които са взели със себе си от ателието – за да имат все пак с какво да се хранят.

Светът на модата отрича да е забравил Мадам Гре. Обвиняват Ан, че не е потърсила помощ. Обвиняват я, че нарочно не е съобщила навреме за смъртта на майка си. В резултат Ан се скрива от всички. Може би един ден ще напише книга, в която ще разкаже всичко за майка си, за себе си и за света на суетата, в който в крайна сметка и двете така и не успяха да се впишат.