Звездата от сериала „Белият лотос“ е родена преди 44 години в Уичита, Канзас. Мечтае от дете за светa на киното и е готова да се пребори за мястото си там, без да влиза в типичните стереотипи.

При първа възможност Наташа отива да учи актьорско майсторство в Ню Йорк и паралелно с това преподава. „Учих театър. Докато започна да се занимавам истински с актьорство, не можех да бъда сервитьорка, тъй като съм много зле със сервирането – разказва ми тя. – И започнах работа в една гимназия в Бронкс. Бях като супергерой – през деня преподавател, през нощта се отдавах на актьорството. Правех това четири години преди да стана професионална актриса.“ Пътят ѝ продължава като сценарист в емблематичното шоу Saturday Night Live, което наскоро навърши 50 години и от което са започнали кариерата си много комедийни таланти. Комбинирайки писането и актьорството, тя е част от екипа на друга успешна продукция – „Insecure“ – приключенията на една тъмнокожа жена. Там Наташа е сред основните действащи лица и пред, и зад камерата. Сериалът е номиниран за редица престижни награди и има пет сезона.

Но историята, която променя изцяло живота ѝ и ѝ носи най-после чаканото признание, е ролята на Белинда в първи сезон на „Белият лотос“. Сериалът сатира на Майк Уайт за извратени богаташи и техните проблеми, които избухват на повърхността в луксозния курорт „Белият лотос“, я поставя в отношения с героинята на Дженифър Кулидж – Таня, която ѝ обещава да отворят заедно спа център, но се отмята от уговорката, когато среща мъж. Ролята на Белинда носи на Наташа номинация за „Еми“ и ѝ отваря много нови пътища, включително и създаването на собствения ѝ сериал “How to die alone”. „Обичам да давам глас на безгласните – тези, които са останали встрани от всичко, и да обърна камерата към тях – споделя ми Наташа. – Обичам да се гмуркам в герои с богата история.  Белинда е пример за всичко това, което търся.“ Актрисата обожава Лондон и с удоволствие прекарва време там, докато работи над „Уонка“ с Тимъти Шаламе. Обожава театрите, а романтичните комедии на Ричард Къртис „Нотинг Хил“ и „Наистина любов“ са ѝ любими.

В „Белият лотос“ има само трима герои, които се вписват в общата история и в трите сезона, и Белинда е един от тях. Сега се завръща в новия сезон в Тайланд. Този път тя е сред гостите на курорта и се обучава на нови технологии в спа услугите. Питам я дали се вълнува, че светът отново ще се срещне с нея? „Много, абсолютно съм готова и искам да не пазя вече толкова тайни! Искам свобода, да започва сезонът и да спрат да ме тормозят хората да им издам нещо“ – смее се Наташа. 

А как се стига до завръщането на Белинда? „Докато Майк снимаше втория сезон в Сицилия, беше дошъл до Ел Ей за наградите „Еми“. Обади ми се да вечеряме. Не беше странно, тъй като ние сме близки приятели. Тогава ми спомена, че обмисля да върне Белинда в трети сезон. Казах, че съм готова, но съм реалист, знам, че в Холивуд нищо не е сигурно, докато не подпишеш. Самата аз съм сценарист и съм наясно с тези неща. А и той още не беше написал нищо от трети сезон. Мина време, докато официално ме покани. Бях невероятно щастлива.“ Няма как да не ѝ е липсвала героинята ѝ. „Да, тя е страхотна и отвори толкова врати за мен – и професионално, и лично. Невероятно е да се завърнеш към обичана героиня, особено след като си смятал, че няма шанс това да се случи.“
Как подхожда към нея този път? „Голяма част от преживяванията ѝ в първи сезон бяха вътрешни, тя обработваше всичко вътре в себе си, без да можа да го покаже. А този сезон ще я видим в друга светлина – този път тя е гост, има свободата да пътува и да се наслаждава, и то в специфичния за сериала контекст. В „Белият лотос“ е показано голямото класово разделение на днешното общество, това е сатира на пътуващите от елита, както и внушение, че не всичко, което свети, е злато. На повечето хора им харесва да видят как арогантните богаташи си получават заслуженото.“

Наташа ми разказва и за основните разлики да снимаш в Хавай и Тайланд. „Температурата на първо място – доста по-топло е в Тайланд, много красива страна е и разбрах, че всъщност никога не е била колонизирана. Хората не са постоянно в процес на културно възстановяване и това се усеща, страхотно е.“ Казвам ѝ, че съм била там и съм абсолютно съгласна. „Храната не е ли най-добрата?“, пита ме тя. Признавам, че живеейки в България, ми е трудно да попадна на добра азиатска храна. „Абсолютно –  съгласява се Наташа. – Поръчвайки си тайландско в Щатите, винаги си мисля какво може да бъде всъщност.“ Обобщаваме, че просто трябва по-често да се ходи на ваканция в Тайланд.