1. Живей и остави и другите да живеят.
Всеки трябва да се ръководи от този принцип, който е парафраза на римската сентенция: „Върви напред и остави другите да правят същото.“

2. Раздавай се.
Давай от себе си на другите. Ако се затвориш в себе си, рискуваш да станеш егоцентрик. Застоялата вода лесно става блато.

3. Живей спокойно.
Способността да се движиш с доброта и смирение е спокойствието в живота. Като млади сме потоци, пълни с камъни, които влачим със себе си; в зряла възраст – бързеи; а на старини все още се движим, но бавно като езеро.

4. Цени свободното си време.
Удоволствията от изкуството, литературата и играта с децата са загубени. Потребителството ни доведе до притеснителната загуба на здравословна култура в употребата на свободното време. Когато сте на масата, по-добре е да угасите телевизора, защото той пречи на общуването между сътрапезниците.

5. Направи неделята празник.
Работещите трябва да правят всичко възможно да са свободни в неделя, защото този ден е време за семейството.

6. Бъди креативен с младите хора.
Трябва да сме изобретателни с младите хора. Ако нямат перспектива, те ще се обърнат към наркотиците и ще бъдат по-склонни да посягат на живота си. Не е достатъчно да им дадем храна. Достойнството идва, когато сам можеш да занесеш храна у дома, спечелена със собствен труд.

7. Уважавай природата и се грижи за нея.
Човечеството не извършва ли самоубийство с безразборното и тиранично използване на природата?

8. Бъди позитивен.
Нуждата да се злослови по адрес на другите показва ниска степен на самоуважение. С други думи, чувствам се такова нищожество, че вместо да помагам за усъвършенстването на ближните си, търся как да ги принизя. Здравомислещо е да се отхвърлят бързо отрицателните емоции.

9. Уважавай вярата на другите.
Можем да вдъхновим останалите чрез даване на пример, така че заедно да израстваме, като комуникираме помежду си. Най-лошото е религиозното проповядване, което парализира: „Говоря ти, за да те убедя“. Не. Всеки човек участва в диалога от позицията на собствената си идентичност. Църквата израства чрез привлекателността си, не чрез проповядването.

10. Търси мира.
Живеем във време на толкова много войни, че призивът за мир трябва да се изкрещи. Мирът понякога създава впечатление, че е нещо тихо. Но той никога не е – мирът е винаги активен и динамичен.