Снимката е от 1979 г. Това не е ли Пипи Дългото чорапче, която вместо да вдига преспокойно над главата си любимия си кон, го прави с… Арнолд Шварценегер?

По онова време 33-годишният Шварценегер вече е легенда в бодибилдинга – седемкратен носител на титлата Мистър Олимпия, издал бестселър за новата спортна мания и вече с предложения от Холивуд, но по-важното във връзка със снимката е, че е висок 1,88 м и тежи 102 кг. Момичето, на чиито рамене се е качил, е на 26 години, с тегло 50 кг и ръст 1,61 м. Казва се Лиса Лайън.

 

 

 

View this post on Instagram

A post shared by Barbell Films (@barbellfilms)

Лиса Лайън е първата жена световен шампион по бодибилдинг, която през 70-те буквално нокаутира всички налични тогава клишета за това как трябва да изглежда една жена. Клишетата на времето са три – мекото и поотпуснато тяло на жената домакиня, посветила живота си на децата, дома и на Негово величество своя Съпруг; почти анорексичната крехкост на топмодела Туиги и на трето място – пищната естрогенна женственост на кинозвезди като Бриджит Бардо и София Лорен. Лиса Лайън обаче казва на жените: вие също може да бъдете силни, атлетични, с изваяни мускули и пак да останете музи, да бъдете секси, да бъдете желани. Истината е, че малко жени тръгват по нейния път тогава. Днес обаче силното женско тяло, култивирано със строг фитнес режим, е едва ли не норма, стандарт за красота. „Не искам да изглеждам като жена, не искам да изглеждам като мъж, искам да изглеждам като пантера“ – формулира собствения си идеал за красота Лайън, която превръща тялото си в жива скулптура, произведение на изкуството, пърформанс и дори във философия. 

Че самата тя е муза – муза е. Не само на вездесъщия Анди Уорхол, но и на скулптора Бари Фланаган, на фотографите Хелмут Нютън и особено на Робърт Мейпълторп, нейна сродна душа, пред чийто обектив тя се превръща наистина в икона. Великият автор на комикси Франк Милър пък създава в нейна чест нов герой във вселената на Marvel – Електра, безмилостната жена воин. Арнолд Шварценегер, който е ментор на Лиса и неин вдъхновител, пък заявява: „Лиса е най-добрата, обожавам я“. 

Ангелският прах

Нищо в детството ѝ не предвещава подобна кариера. Лиса е родена в Лос Анджелис, в семейство от средната класа – майка ѝ е интериорен дизайнер, а баща ѝ – стоматолог хирург. Поради причини, които така и не стават съвсем ясни, Лиса определя детството си като „мрачно“. Толкова мрачно, че тя трябвало сама да си измисля ритуали, за да се справя с този мрак, който идвал отнякъде дълбоко, дълбоко, от самата ѝ душа – брои наум, докосва определени неща, които я успокояват (плюшените завеси, дървените плоскости и т.н.) или пък три пъти обикаля тичешком цялата къща в посока, обратна на часовниковата стрелка. Родителите ѝ приемат всичко това за детски странности и не разбират, че нещо наистина я измъчва и че има нужда от помощ. По-късно Лиса отказва да гледа всякакви „страшни“ филми – хоръри, трилъри и т.н.

„Твърде дълго като дете бях живяла в истински хорър“ – признава тя. Затова пък броенето наум се превръща във важна част от живота ѝ – когато започва да тренира, броенето на повторенията на всяка серия упражнения я успокоявало веднага. До такава степен, че спортната зала се превърнала в единственото място, където намирала покой от кошмарите си.

Когато е на 16 и в разгара на пубертета, родителите ѝ забелязват, че все пак нещо с нея не е съвсем наред. Имала периоди на странно приповдигнато настроение, нечовешка енергия и хиперактивност и такива, в които се затваряла в стаята си, не искала да излиза, нито да говори с някого. Лекарите тутакси ѝ поставили диагноза „маниакална депресия“ и в съответствие с медицинската практика на времето ѝ изписали съответното лечение – фенциклидин, известен още като „ангелски прах“. Това е вид медицинска дрога, измислена в средата на 50-те като вариант за анестезия при операции, но в крайна сметка отхвърлена, тъй като се доказва, че предизвиква халюцинации, еуфоричност, усещане за свръх-
човешка сила, но и самоубийствени импулси. Родителите на Лиса, особено баща ѝ, който все пак е лекар, никога не изпитват и грам съмнение по отношение на изписаното ѝ лечение, следят стриктно тя да си взима редовно лекарствата и дори не я питат как ѝ влияят те. Понякога момичето имало усещане, че душата му напуска тялото, друг път, че стаята му се превръща в дълъг коридор или че може с един замах да счупи тази невидима, но непреодолима стена, която я отделяла от истинския свят и истинския живот и която тя усещала като капан. 

 

 

 

View this post on Instagram

A post shared by Barbell Films (@barbellfilms)

Като дете Лиса изпитвала панически страх да се изправи пред публика. Страхът ѝ се смесвал с неистово желание да го преодолее на всяка цена. Затова мечтаела да бъде актриса или танцьорка. Тоталната липса на самочувствие и самоувереност обаче първоначално я насочили към специалности като антропология, история на изкуството и филмова критика. В Калифорнийския университет обаче, освен тях, тя започнала да изучава танци и бойни изкуства. Тялото спасило душата ѝ и тя спряла лечението си. И все пак никога не забравила усещането за извънмерна сила, което „ангелският прах“ ѝ давал в тийнейджърските ѝ години и което никога не изчезнало съвсем.