През 1972 г. в Париж се състои търг на произведения на изкуството, на който лакираният параван Le Destin e купен от прочутия дизайнер Ив Сен Лоран за 36 000 долара, немислима до онзи момент сума за подобен артефакт.

Според легендата – а този параван е обвит в легенди – той е вдъхновен от рисунка на психично болен човек, затворен в една от парижките психиатрии. Години по-късно, при продажбата на имението на Сен Лоран, се оказва, че дизайнерът е притежавал и кресло Dragon, което е откупено за 30 милиона долара. И параванът, и креслото са подписани от нея, Айлин Грей.

В онази сутрин – последния ден на октомври 1976 г. – почти 85-годишната Елоиз Дани едва успяла да стане. Била сънувала лош сън, в който през цялото време чувала зловещо котешко мяукане, но нищо друго не си спомняла. Все пак някак стъпила в пантофите си, предвидливо оставени точно до леглото, навлякла халата си и тръгнала да изпълни първото си задължение за деня – да приготви чай за себе си и за Айлин.

Вече повече от 60 години – откакто станала домашна помощница на мадам – двете споделяли сутрешния си чай. Понякога успявали дори да се скарат и на нито една от двете не ѝ пукало коя е господарката, коя – прислужницата. По някакъв странен и в същото време напълно естествен начин ролите често се сменяли – както във всяко семейство всъщност. А двете били семейство, без никакво съмнение. 

Елоиз отворила вратата на стаята си и с все още неизтрезнелите си от сънувания кошмар сетива усетила стена от тишина – толкова тежка, толкова глуха. И тогава чула мяукането – било съвсем истинско и идвало някъде от стълбите. Възрастната жена тръгнала натам, макар че ѝ се искало да избяга далеч, далеч и да не види това, което вече знаела, че ѝ е писано да види – в подножието на стълбите лежало крехкото, безпомощно 98-годишно тяло на Айлин Грей, от чиято глава се била стекла тънка струйка вече засъхнала кръв.

Отвън се чувал мъчителният плач на бездомната котка Абелард, която Елоиз и Айлин хранели, но не опитомявали. Явно котката също като Елоиз усещала още преди да го види с очите си, че този дом вече никога няма да е същият.

Така напуснала този свят Айлин Грей, иконата на интериорния дизайн на 20. век. Погребали я в гробището „Пер Лашез“, но семейството ѝ забравило да плати някаква такса на общината и гробът ѝ останал безименен. И до днес все още никой не знае къде точно почива Айлин Грей. Невероятната история на живота ѝ обаче продължава да живее.

Ирландката, която стана парижанка

Айлин е родена в Югоизточна Ирландия, в град Енискорти, имението Бранууд – достолепно имение с колони, две веранди и огромен парк. Семейството притежавало и разкошен дом в Кенсингтън, Лондон, на около 500 метра от музея Victoria&Albert. Майката на Айлин била от много богато аристократично семейство. Баща ѝ пък бил художник пейзажист. Родителите ѝ се развеждат, когато тя е на 11 и баща ѝ се установява в Италия – живописността на Средиземноморието го привличала неустоимо.

Когато прекарвала ваканциите си при него, Айлин не разбирала как е възможно баща ѝ да предпочита този горещ климат и тази изсъхнала през лятото италианска земя пред вечнозелената, сочна и прохладна ирландска природа. Самата тя обожавала да се качи на лодка и да плава по река Слейни. Всичко изглеждало толкова спокойно и красиво, нищо общо с шумната и вечно настръхнала от жега Италия. Години по-късно обаче Айлин досущ като баща си ще открие магнетичния чар на Средиземноморието. Само че не в Италия, а във Франция. 

За първи път мис Грей стъпва на френска, и по-точно на парижка земя през 1901 г., когато е на 23. Баща ѝ току-що е починал, а брат ѝ е убит в Бурската война. Дали заради преживените семейни драми, или просто защото така е било писано, Париж я обсебва веднага и завинаги. Връща се в Ирландия само за да се прости с река Слейни и да си събере багажа. В годините на Бел епок френската столица е истинският рай на Европа – Айфеловата кула е току-що построена, бохемският дух е излязъл от бутилката и няма никакво намерение да се прибира обратно, а Айлин Грей открива, че когато върви из парижките улици, сякаш не стъпва на земята, а направо се носи из облаците.

Още повече че във френската столица в същия този момент се провежда Световното търговско изложение, на което момичето в захлас оглежда павилионите с нови модели автомобили, и особено тези с малките самолети. Била луда по пътуванията – и по хоризонталата, и по вертикалата.