Аликс и собственичката на ателието Джулия Бартън се скарват необратимо, след като става ясно, че ателието ще бъде затворено, защото Гре отказва да шие за нацистите. Според някои слухове Бартън решава да й отмъсти, като докладва на немците, че съдружничката й е еврейка.

За да се спасят от преследването на нацистите, Мадам Гре, Муни и малката тогава Ан бягат в далечен планински хотел в Пиринеите. Остават там чак до освобождението на Париж през 1944 г. През това време, за да не забравя занаята, Мадам Гре продължава да работи, като сама си прави подобия на манекени от дървени стърготини, хартия и лепило. Казва, че да работиш с платове е като да свириш на пиано – трябва да упражняваш ръцете си всеки божи ден.

Твоят характер е твоята съдба

След войната Мадам Гре се съди с Джулия Бартън и успява да запази модното ателие на Рю дьо ла Пе № 1,
което от години носи нейното име. В този период започва да конструира и усъвършенства най-известните си дрехи: елегантно драпираните рокли, подобни на онези от статуите на гръцките богини. Завършването на една от тези рокли отнемала до 300 часа, тъй като всяко плисе се правело чрез ръчно драпиране на плата, така че тялото да оформя роклята, а не обратното. Бизнесът потръгва отново – Аликс си купува невероятен апартамент близо до Булонската гора, обзавежда го със старинни бели мебели и огледала, както и с много картини от 19. век.

Именно тогава се сдобива с фермата си в Бретан, къщата в Сен Пол дьо Ванс, луксозния си „Ягуар“. Умее да харчи с размах – за бизнеса си, за материите, които използва, за високи заплати на служителите си. В един момент решава, че й трябва истински финансист, и наема странен тип, който незнайно как се озовава в офиса й, при това с най-елементарни препоръки. Муфтах е египтянин, зле възпитан, тежко и непрестанно потящ се (физиологична особеност, която няма как да се посрещне с аплодисменти в елегантното модно ателие на Мадам Гре). Кой знае защо обаче Аликс му се доверява.

Муфтах и Мадам Гре се оказват страхотна комбина. Освен че развиват модната къща, двамата решават, че е време марката Gres да създадe свой парфюм. Така се ражда легендата Cabochard (от френски – инатлив; който прави, каквото си иска), така и никога не станал масов, комерсиален парфюм. Затова пък един американец се влюбва най-напред в него, а после и в цялата модна марка Gres. Това е Милтън Стърн. През 1962 г. той идва във Франция, за да търси нов парфюм, който да разпространява в Щатите, и така попада на Cabochard. За Милтън това е парфюм от ново поколение и той буквално полудява по него. Заема се с каузата да го разпространява, все едно той самият го произвежда.

Сключва 15-годишен договор с Мадам Гре и в първите няколко години приносът му към бизнеса й е огромен – донася й няколко милиона печалба. През 1966 г. обаче се случва нещо, причината за което така и не става ясна – Аликс Гре и египтянинът Муфтах, нейният финансов съветник и нещо като икономически директор, решават да се разделят със Стърн. Изхвърлят го от бизнеса с почти мафиотски похвати. И тук започва началото на края за Мадам Гре.