Финансовата и емоционалната зависимост на Ан от майка й са тотални, а след бързите провали и на двата й брака Ан започва да трупа гняв и горчивина. На около 30-годишна възраст тя не е в състояние да издържа нито себе си, нито собственото си дете.

Магарешки инат

През 1970 г. Аликс Гре получава известие, че Серж Черекоф е починал в Таити при автомобилна катастрофа. Въпреки че откакто са се разделили преди 30 години, двамата са се виждали само два или три пъти, новината е голям удар за Аликс и тя буквално изпада в ступор за няколко дни – не яде, не спи, не говори. Може би защото най-сетне разбира, че той няма да се върне и няма да заеме празната от толкова време половина на леглото й.

В Таити остава последната съпруга на Серж – Рипо Теруаоту. Мадам Гре решава да се погрижи и за нея. Тя изкупува всички картини на Серж от „таитянския“ му период, като заплаща за тях астрономическата сума от 120 000 долара – в Таити от онези години това означава, че автоматично всичките ти битови проблеми са решени до края на живота ти. Рипо също изпада в ступор, като разбира каква сума ще получи от мадам.

Точно тогава Мадам Гре е на върха на славата си. В Париж и в Европа е знаменитост. Пътува до Япония на продължително турне, след това има ревюта в Америка, посещава великия диско клуб „Студио 54“. Истинският извор на вдъхновение за нея обаче все пак е Изтокът – Азия, Индия. Именно тя въвежда в модата кафтаните и костюмите тип „пижама”, изучава структурата на облеклото в тези страни, на индийското сари и на японското кимоно, и установява, че източната традиция в шиенето на облекло не харесва рязането, кроенето, пък и шиенето.

Предпочитат да „обгърнат“ тялото с парче тъкан и да я прикрепят към него чрез усукване, завързване или с пояс. Мадам Гре използва наученото от азиатските майстори на облеклото. Изтокът винаги я е интересувал повече от Запада.

Още в началото на 80-те модата започва тотално да се демократизира и в нея нахлуват дори немислимите до този момент чисто спортни елементи като клинове и маратонки. Към висшата мода интересът е все по-слаб, а към конфекцията – все по-растящ. Много марки започват да предлагат конфекция, дори и някои от най-елитните. Вечерните облекла на Мадам Гре обаче се сътворяват за точно определен клиент, с точно определени вкус, фигура, темперамент, мерки. Как може тази уникалност да бъде претопена в конфекция! И тук вроденият магарешки инат на Мадам Гре се проявява отново – тя чисто и просто никога не се съгласява свещеното й ателие да бъде затрупано от стандартни дрехи със стандартни кройки и стандартни размери. Мадам Гре може и да фалира, но никога не си „цапа“ ръцете с конфекция. Всички останали обаче го правят – рано или късно.

80-те са мъчителни години за модната къща Gres. Повечето клиентки са от „старата гвардия“ – онази, която оценява качеството и шика на уникалното, специално създаденото единствено за теб. Новото поколение богати жени обаче разсъждават по съвсем друг начин и пред ексклузивното и по-евтиното със сигурност избират второто. Аликс постъпва като истински воин и отбранява до последно крепостта, създавайки своите скулптури от тъкан със същата безкомпромисност, както в началото. Само че компанията затъва все по-надолу и по-надолу.