Д-р Емилова - за сърцето на един кардиолог

Близо 46 000 души са минали през Центъра за лечение с плодове за 25 години. Всички те са преминали през сърцето ми, казва най-известната лекарка в България

Милена Попова 03 юли 2018

В дневната на къщата в с.Слънчево. Мястото, на което д-р Емилова потъва в спомените и тъгата си, но и поема глътка въздух, за да продължи отново.

Снимка: Светослав Караджов



Поглед към бъдещето

Децата ми избраха друг път. Живко завърши Военноморското училище и има собствена интернет фирма, Кремена работи в клиниката, след като завърши пиар и комуникации в Свободния университет. Много бих се радвала те да направят всичко възможно, когато мен ме няма на този свят, да просъществува Центърът. За да не се комерсиализират нещата, за да не се развива само като бизнес, а като клиника, в която пациентите намират помощ, лечение, алтернатива. Това изисква пълно посвещаване от страна на лекарите  и на целия екип. Не са много хората обаче, които днес искат да рискуват така, както аз рискувах преди години, създавайки кабинет във варненския си апартамент. Няколко пъти си казвах край, дотук съм, исках да избягам вдън горите тилилейски. Имаше много негативизъм, нападки, недоверие…

И днес продължавам да се боря с невежество, с финансови проблеми, да преодолявам хиляди препятствия пред работата на Центъра. Това е в отговор на обвиненията, че съм превърнала плодолечението в доходен бизнес. Ако имах възможност, бих построила собствена клиника, не бих местила екипи и техника всяка година по два пъти в различни хотели. Прекъсванията заради това, че трябва да се местим, са огромни загуби за клиниката. Не мога да си позволя да давам по-високи заплати на лекарите, въпреки че ми се иска и въпреки че заплатите им са над средните. Мисля, че и за мен е по-добре да не живея в клиниката, за да съм на разположение денонощно. В една собствена клиника нещата щяха да се организират по различен начин. Но и това, което правим, е много. 45 811 души са минали през центъра – това са еднократни посещения, не общ сбор. А много от тези хора са идвали по два, три, десет, двадесет пъти. Представяте си за каква работа става въпрос. Бях преди десет години на концерта на Мадона на Националния стадион. Съобщиха, че на пейките има някъде над 36 000 души. Тази цифра беше близка до цифрата на пациентите, минали в клиниката до този момент. Казах си: Боже, колко хора са минали пред очите ми, сърцето ми, ръцете ми! Настръхнах! Аз не искам хората да идват само заради бройката. Те минават през сърцето ми и помня всеки един от тях. Какво ли може да побере човешкото сърце!

« предишна страница
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР