Пробиотиците станаха доста модерна хранителна добавка. Много хора със стомашни неразположения или след продължително гладуване, операция и стресови състояния за организма ги вземат продължително време. Освен за тях напоследък се говори и за пребиотици и синбиотици. За разликата между тях и за ползите от приема им говорим с д-р Людмила Емилова, създател и управител на Клиниката за лечение с плодове във Варна.

Д-р Емилова, най-напред моля да обясните разликата между антибиотик, пробиотик, пребиотик и синбиотик.

Пробиотик означава „за живот“, за разлика от антибиотик, който убива вредните за човека бактерии, но и много от полезните. Пробиотиците са живи бактерии – приятели на човека, даващи му шанс да живее дълго и в добро здраве. Те въздействат благоприятно върху чревно-микробната флора, тъй като отделят вещества за унищожаване бактериите на гниене и ферментация. Така ни предпазват от ракови заболявания и алергии. Доказан е ефектът им за детоксикация и повишаване на имунитета.

Пребиотиците са несмилаеми хранителни съставки (фруктозни полимери), стимулиращи растежа на пробиотичните бактерии. Те се съдържат в чесъна, лука, доматите, аспержите, бананите, пшеницата.

Синбиотиците са комбинация от пробиотици и пребиотици.

Кога и как се приемат пробиотиците?

Пробиотиците се приемат сутрин. На лекциите си пред пациентите в моя център винаги давам следния съвет: веднага след като станете и измиете зъбите, вземете прахообразен препарат с Лактобацилус Булгарикус заедно с 1-2 чаши вода със стайна температура. Така над 70% от живите бактерии достигат до дебелото черво, където развиват своята благотворна за човешкото здраве дейност. Приемът с гореща вода, чай, кафе или алкохол  унищожава изцяло пробиотика. Същото се случва и ако го вземем по време на ядене.

От всички части на храносмилателната ни система се отделят ензими за разграждане на съставките на храната, като се разгражда и пробиотикът. Необходими са около 60 минути между попадането на живите бактерии в организма и следващото ни хранене, за да се получи желаният ефект.

Кои са естествените пробиотици?

Естествен пробиотик е киселото мляко, заквасено с някои от пробиотичните бактерии. Най-често използвани са лактобацилите – Булгарикус (ЛББ), Лактис, Хелветикус, Хидрофилус, Ацидофилус и др. Д-минус, млечната киселина, отделяна единствено от ЛББ, доказано има най-силен антираков ефект. Последни научни изследвания сочат, че ЛББ добре повлиява дори болестта на Паркинсон.

Много хора във форумите споделят, че са открили „чудото“ на сладкото ацидофилно мляко. Какво е това?

Сладкото ацидофилно мляко е подсладено със захар и заквасено с Лактобацилус Ацидофилус, при което ферментацията не е доведена докрай.

Крият ли опасност пробиотиците, ако ги предозираме?

Ако са истински, а не с подменено и съмнително съдържание, пробиотиците не крият опасност от предозиране. Приети самостоятелно – на прах или в капсули, те не могат да ни навредят дори и в по-голяма доза. Но ако се съдържат в някои храни като кисело мляко например, не бива да се прекалява с приема им.

 

ЗА КИСЕЛОТО МЛЯКО

Намерени са глинени рисунки от Шумерската цивилизация, изобразяващи доене на мляко, съдове за съхраняването му и за производство на млечни продукти. Писмени данни за производството на млечни продукти от народите, обитаващи Хималаите, Памир и други райони на Азия, датират от 800 - 300 г. пр.н.е.

Самото название йогурт (yogurt или yoghurt), разпространено в целия свят, произлиза от живелите по днешните български земи траки. На тракийски йогу (yoghu) означава твърд, или йогурт (yogurt) е твърдо мляко. Самите прабългари са приготвяли друг оригинален млечнокисел продукт със сходни качества – катък.

Много по-късно разселилите се из околните земи българи са разпространили киселото мляко в Румъния, Сърбия, Гърция, Турция и в други страни. За пръв път за българско кисело мляко се споменава в Западна Европа (Франция) през 1644 г., след като арменец от Цариград успял да излекува френския император Людовик ХІ от неизлечима стомашна болест, като му давал редовно българско кисело мляко.