За първи път попаднах в Центъра (или клиниката) на д-р Емилова преди 20 години, водена от журналистическо любопитство. В прохождащото ни тогава списание EVA излезе първият дълъг репортаж със снимки от Центъра, с разкази на пациенти и на самата д-р Емилова. Отнесох много критики, особено от лекари, заради репортажа, в който един мъж твърдеше, че при д-р Емилова е излекувал диабет втори тип. Когато я попитах защо не изнесе фактите за този случай, тя отговори: „Защото ще ме обесят на първото дърво.“

Година по-късно отидох при д-р Емилова като пациент. Създаването на собствено списание се оказа трудна и изтощителна работа. След тежка операция и със свирепа алергия, предизвикана вероятно и от двете кутии цигари на ден, съсипана от недоспиване и стрес, се качих на колата и отидох сама до клиниката, която се помещаваше в хотел на Златни пясъци, на самия бряг на морето. Доктор Емилова ме прегърна, прие ме, каза ми да не бързам с лекарствата за алергия, даде ми бурканчето с мед и графика на лекциите, йогата, танците, пиенето на чай и яденето на плодове, часовете за прегледи и изследвания и ме остави сама в стаята. Късно вечерта ми се обади да ме пита как съм. Буквално се задушавам, казах й, алергията ще ме довърши. Вземи си лекарството за алергия и слез долу, нареди ми тя. Поведе ме към брега на морето, носейки в ръка нещо като чайниче, после се оказа специалното чайниче за промивки на носа, използвано в йога практиките. Съблече се и влезе в морето до кръста, за да напълни чайничето с морска вода. Беше тъмно, беше началото на май, а аз бях с яке. После ми показа как да го използвам. Винаги, когато си казвам, че е време да отида отново в Центъра, пред очите ми е усмихнатата д-р Емилова, нагазила до кръста в леденото море.

Оттогава много пъти съм ходила в Центъра, за да спасявам и тялото, и душата си. Цигарите са неприятен спомен, а алергиите са рядкост, която все по-лесно преодолявам, чувствам се по-енергична и балансирана, отколкото тогава. Просто промених „чипа“ в главата си, въпреки че за това ми трябваха почти 20 години. Дадох си сметка, че началото на промяната започна с желанието да се върна в тялото си, да наместя душата си, да успокоя сърцето си. Започнах да приемам гладуването не просто като терапия за избавяне от болежките, а като част от постигане на едно смирение по моя човешки път, като едно преборване на егото, откъдето извират амбиции, алчност, дори агресия понякога. И които определено разболяват тялото. Винаги съчетавам гладуването в центъра с мълчание, доколкото мога. Оставам със себе си. Търся вътре в мен онова, за което да се хвана, за да продължа. Предполагам, че повечето хора, минаващи през Центъра, изпитват подобни неща, затова ви занимавам с моята история. Забравих да кажа, че при първото гладуване, продължило 10 дни с пет дни захранване, плаках с часове – нямам обяснение защо. Сякаш успоредно с тялото се чистеше и душата.

Днес д-р Емилова е все така бойна и енергична, усмихната и готова да нагази до кръста в студеното море за някой пациент, въпреки че е на 74. Червеникавата коса днес е абсолютно бяла, но и до днес в 7 сутринта, когато излиза да води гимнастиката на открито, слага ярко червило. И нито капка грим. В  Центъра пациентите са много различни от онези скромни смачкани хорица от цяла България, търсещи спасение за тежки болести, които заварих преди 20 години. Сега идват добре облечени млади хора, хора от бизнеса, обиколили света,