Американската писателка Елизабет Костова е родена като Елизабет Джонсън в Кънектикът, САЩ, но приема фамилията на съпруга си Георги според българската именна традиция. Двамата се запознават през 1989 г. в София, малко след падането на Берлинската стена, по време на първите демократични протести у нас. 

Но каква е предисторията? Елизабет се влюбва във фолклорната ни музика от славянския хор в Йейл, в който пее като студентка. Българският фолклор е университетска мода в САЩ още от 70-те г. на 20. в. В края на 1989 г. по поръчка на библиотеката на Американския конгрес тя предприема пътуване с приятели до Босна и България, за да прави записи и да проучва местните музикални традиции. В интервюта многократно е разказвала как, когато влакът ѝ пресича границата между Югославия и България, е изпитала чувството, че принадлежи на тази нова и напълно непозната земя. 

Десет години пише книгата – смесица между историческо разследване, трилър и мистерия, която още с излизането си ще я изстреля на върха на класацията на „Ню Йорк Таймс“ през 2005 г. „Историкът“ разказва за млада жена, която издирва гроба на Влад Цепеш, историческия герой, вдъхновил написването на „Дракула“, като част от действието се развива в България. По това време издателският свят е полудял по трилъра на Дан Браун „Шифърът на Леонардо“.

В тази обстановка литературният агент на Елизабет Костова успява да направи наддаване между издателства за дебюта ѝ и тя получава рекордните 2 милиона долара. В онези години хонорарът за начинаещ автор обикновено е 30 хиляди. До днес романът ѝ е преведен на над 40 езика с над 5 милиона продадени екземпляра по целия свят. Заради емоцията си към страната ни Елизабет Костова решава да дари 10 процента от печалбата си на организация, която подпомага българските писатели и преводите им на английски. Не намира подходяща и решава да създаде собствена. С помощта на Светлозар Желев основава фондация „Елизабет Костова“, която вече 18 години организира писателски семинари, резиденции и оказва безпрецедентна помощ за създаването и промотирането на българската литература.

Елизабет Костова беше в България по повод 20-годишнината от публикуването на бестселъра ѝ „Историкът“, но с това дойде и новината, че през 2026 г. можем да очакваме и новия ѝ роман „Mystery Play“. На интервюто за сп. EVA тя идва с елегантен шал в сметанов цвят и големи обици, напомнящи златисти хризантеми. Гласът на госпожа Костова е мек, би могла да помири враждуващи страни с него, и да, през по-голямата част от разговора ни говори на български. По същото време в близост до софийския ѝ хотел се стичат хиляди млади хора за най-големия протест през последните години.

Познавате България по-дълго, отколкото я познават много от младежите, които излизат днес на протест. Опознали сте достатъчно добре българите за тези близо 40 години, за да знаете, че външният поглед ни е важен. Как се променихме, гледани през вашите очи? 

По стандартите в САЩ тук историята върви много бързо. Чувам различни варианти – всичко е, както беше. Или – всичко е абсолютно ново. Моят отговор е някъде по средата. За мен младите българи сега са много различни в сравнение с хората, които срещах преди. Когато дойдох тук за първи път, имаше един режим. Хората бяха приятни, добри, но много по-затворени. Например в селата в Родопите. Преди 36 години бяха по-резервирани, особено с мен като чужденка. Имам чувството, че досега съм се запознала с три или четири различни Българии. 

Как виждате българските жени и мястото им в обществото, когато ги сравнявате с вашите сънароднички? 

Мисля, че тук няма само едно място за жени, а различни варианти. И при нас има различни култури с различни позиции за жените. При нас за жените, които работят, има малко повече равнопоставеност в домашната работа. Аз имам синове и дъщеря. И за мен е много важно синовете ми да разбират, че когато се оженят, ако се оженят, трябва не само да помагат, а да вършат повече от работата вкъщи, особено ако жените им работят. Казвам им – не искам да чуя от твоята жена, че не помагаш.