Омагьосаният кръг

Днес съм убедена, че лечението с лекарства е един омагьосан кръг. Не отричам официалната медицина, тя е единствената алтернатива при спешни състояния, при диагностика на заболяванията, хирургията е способна да прави чудеса, не отричам лекарствата като част от лечението. Но съм дълбоко убедена, че пътят към здравето минава през един здравословен  начин на живот, през ограниченията, през строгия хранителен режим, движението, положителната нагласа, самоусъвършенстването.  Ако лекарите искат да помогнат на своите пациенти, те трябва не да чакат пациентите да се разболеят, за да им предпишат най-новите лекарства. Бъдещето на медицината е да стимулира собствения организъм да се пребори с болестта. И затова плодолечението, гладолечението и алтернативната медицина като цяло са свързани с бъдещето.

Вярвам, че има сила над нас

Убедена съм, че има по-висша сила, която стои над нас, че светът не е само това, което виждаме. За 25 години в Центъра съм се сблъсквала с много тежки случаи. Молила съм се на Господ да ми помогне, за да не се случи най-лошото. Не мисля, че вярата компрометира лекарската професия. Димков пише, че е виждал ангелите, които са му помагали. Аз не мога да кажа същото за себе си, просто усещам силата, която в критични ситуации ме кара да взема правилното решение на базата на моя опит. Когато има труден случай, винаги търся специалисти извън клиниката, които не отричат плодолечението и на които мога да се доверя.

„Откраднат живот“ или Стефан Данаилов

На нощното шкафче държа мемоарите на Стефан Данаилов, сега ги чета. Страхотна е книгата. Не гледам „Откраднат живот“, изнервям се. Мисля, че Стефан Данаилов спечели години живот с това, което направи за себе си и тук, и при други диетолози. При мен беше за 10 дни гладуване,  довърши в София гладуването и там се захрани, общо 30 дни. Дълго време беше много добре. Но той има много ангажименти, човек бохем е, не се подчинява лесно на някакви правила. Но точно за това силно му се възхищавам. Колко са хората като него, които могат да отделят 30 дни от живота си, за да гладуват?
В Орландо, част от Американското общество

За натурална хигиена

Научих за това общество, създадено от Хърбърт Шелтън през 1948 г., от един мой пациент, преди в България да излезе книгата на Харви Даймънд за лечебното гладуване. През 1996 г. изпратих дъщеря ми Кремена на техен конгрес. И благодарение на това ме избраха за техен член, учудени от резултатите, които имах само за няколко години с центъра. След две години ме поканиха на 50-ия им конгрес с лекари от цял свят. Тогава Обществото препоръчваше гладуване с дестилирана вода, смятаха това за най-правилното, отнасяха се скептично към лечението с плодове или сокове, суровоядството… В последните години обаче водещите специалисти от тази асоциация, д-р Джоуел Фърман например, препоръчват лечение с плодове и сокове от зеленчуци. Има един филм, който се казва

„Дебел, гладен и почти умрял“

Разказва за един пациент от Австралия, който изкарва два месеца на лечение със сокове под ръководството на Джоуел Фърман. (Още през 1996 г. Кремена превежда книгата му за гладолечението за д-р Емилова, а лекарката я копира в няколко екземпляра и я дава на свои пациенти, които след това я разпространяват.) Благодарение на книгите на този корифей аз се осмелих да лекувам пациенти с диабет втори тип. Имаше страхотен отпор от цялата лекарска гилдия, дебнеше се всяка моя грешка, за да бъда „обесена“. Спомням си, че пресата използва случая на болна от анорексия девойка, която отчаяната й майка доведе в клиниката, за да я захраним, и ме обвини, че аз съм я докарала до това състояние. Често чувах думата „шарлатанка“.