Заслужава си да познаваме личната си история, да потърсим шаблон при семейните заболявания и да бъдем подготвени за всеки тлеещ риск. Фамилната обремененост е най-неизползваното, но изключително мощно средство, с чиято помощ можем да разнищим произхода на куп заболявания. Д-р Ейгъс е голям пропагандист на технологията, която прави генетичен скрининг и изследва генетични маркери за реакцията ни към заболявания, фактори на околната среда и медикаменти. Индивидуалната геномна индустрия изолира ДНК от слюнка и може да начертае лична генетична карта. Пазарът за протеинови маркери е в началото на бъдещо ускорено разширение. Защото колкото повече знаем за елементите участващи в структурата ни, толкова по-добри решения за здравето ще можем да вземем. И да коригираме настоящото поведение.

Личният генетичен профил, който включва оценка на доживотния персонален риск за едно или друго заболяване, може да бъде невероятен призив за събуждане! И все пак, каквото и да покаже той, нека смело приемем фактите и знаем, че ДНК обуславя вероятности. Вероятности, а не съдби!

За един лекар няма нищо по-обезкуражаващо от това да гледа как пациентите му страдат. Научните открития обаче могат много да помогнат за намаляване на страданието и за "редакция на нашето ДНК", казва д-р Ейгъс и споделя: "Един ден Стив Джобс дойде при мен с въпроса: “Не можеш ли да ми инсталираш една стабилна и здрава версия на нова програма? Деинсталирай старата и просто ми инсталирай нова. Така, както правя аз?! Ти не можеш ли същото?!".

Седем години след като е диагностициран с карциноиден рак на панкреаса, Стив Джобс умира. Дълго време той отказва традиционното лечение, което се явява причина за неоправдано ранната му смърт (56 години), коментират специалистите. Ланс Армстронг обаче, също пациент на д-р Ейгъс, преживява “чудото на възкресението”. Борбата с рака се оказва най-мъчителното и неравностойно състезание в живота му. Той обаче побеждава и оцелява. Защото ракът е глагол.

Според доктор Ейгъс ракът е глагол - действие. И това действие може да бъде спряно. Нашето тяло е уникална система. Притежава вродена способност да се самолекува. Тогава можем ли сами да вземем решение да бъдем здрави? Можем ли сами да бъдем лекари на себе си? Да. Можем.

"Държа да наблегна на следното: това не е “книга за рака”. Вместо да мислим за рака единствено като за страшна болест и заплашителен враг, трябва да го разглеждаме като метафора на кошницата, която включва всички Заболявания (с главно “З”) по света. Ракът е най-напредналата от болестите, които се съдържат в кошницата. Не е самотен хълм. Както пише Сидхарта Мукерджи: той е “императорът на страданията” – най-жестокият враг, който се опитва да отнеме живота на една от всеки три жени и един от всеки двама мъже. Изправени сме пред сериозен проблем, ако всичките интелектуални и парични средства, които в момента се инвестират в рака, не постигат почти нищо в тази така наречена война. Време е да променим не само начина, по който гледаме на рака, а и този, по който в по-широк план мислим за здравето. Необходим ни е съвършено различен начин на мислене, който да ни насочи към важни постижения във всички области на медицината. Той налага и нов подход към грижите за тялото, както и точна формулировка какво означава здравето по всеки от индивидуалните ни критерии, тъй като здравето не се изразява единствено в липсата на болест."

Според д-р Ейгъс почитането на естествените оздравителни способности на организма става чрез самонаблюдение, профилактика, предсказуем режим 365 дни в годината, разходки, сън, почивка, домашен любимец, редовна гимнастика, оптимистичен светоглед.

Да, не е лесно в бесния ритъм на съвременното ежедневие да си правим такива подаръци. То е като да подхвърляш ябълка, която не трябва да падне. За което е нужен мотив. Това е тайната. Да бъдеш неотклонно мотивиран! И книгата на д-р Дейвид Ейгъс създава точно такъв силен и неотклонен мотив за действие!

Да бъдеш здрав не е чудо. Това е резултат от перфектно свършена работна. Ежедневно. Аз лично се мотивирах страхотно. Отивам да тичам. Имам апетит за жива храна. Вътрешната ми сила е активирана. И всичко това е само на една мисъл разстояние! Само на една книга разстояние.

Благодаря   на д-р Дейвид Ейгъс за влиянието, което оказа върху мен - превърна ме в по-добър човек, по-добра майка и по-добър лекар. Така и писах тези редове. Като по-замисленият и осъзнат човек, в който бавно започнах да се дестилирам, след като затворих последната 422 страница.