Желанието ни Нургюл да бъде на корицата на EVA разцъфтя още миналото лято, заедно с вълнението около класирането ù на полуфинала за световната купа в Баку. Тогава сезонът засвети със сиянието на името ù, което вдъхновяваше всички – и близки, и далечни на шахмата. Фотосесията се осъществи месеци по-късно. Нургюл вече беше станала и европейска отборна шампионка при жените на турнира в Будва, а малко преди Нова година в Самарканд беше победила и световната шампионка по класически шахмат Цзю Вънцзюн.

Обмисляйки стайлинга, я виждахме с корона – пряка асоциация с царицата от шаха. После решихме, че не е нужно. Нургюл и без корона предвижда и владее 12 хода напред. И е царица в шаха, и фокусира в себе си ценности, отнасящи се далеч не само до шахматната дъска.

Нургюл използва думите „моята кариера“ по различен от обичайния начин, тъй като ги отнася и към времето, когато е само на осем и само на дванайсет години – тогава става европейска и световна шампионка в турнирите за съответните възрасти. При нея това звучи напълно естествено, скромно, без сянка от някакво тщеславие, единствено като израз на самоуважение, на уважение към работата и отдадеността, както и към хората, които имат заслугата да е толкова блестящо добра. От 2019 г. е международен майстор (за мъже) и гросмайстор при жените. В продължение на 4–5 години е в топ 5 в света сред състезателките до 20 години и в топ 60 сред жените. През юни ще навърши 21 и вече е в топ 40 на световните рейтинги за жени.

За първи път я виждам на живо, докато Слав стилизира косите ѝ, подготвяйки я за фотосесията. Да, тя е красива, много красива, и сериозна. Около нея трепти някаква особена тишина, сякаш вглъбеността ѝ радиира – вродената и възпитавана през годините вглъбеност. От време на време върху устните ѝ затрептява нежна, едва уловима усмивка, знак, че следи разговора около нея и ще се включи. Излъчва едновременно мекота и категоричност, увереност и скромност. Пие единствено и само вода. Очите ѝ са с великолепен магнетичен зелен цвят. Естествено, тя не харесва точно този нюанс. От кого ги е наследила? „Мама е със сини, татко е с кафяви. Това, че аз съм със зелени, е следствие на осъществил се много малък процент вероятност.“

Нургюл, защо все бързаш да се прибираш в Крепча?

Аз нямам братя и сестри и тримата с майка ми и баща ми имаме много силна връзка. Понеже пътувам често от малка, всеки път когато отида някъде, те ми липсват много. Имаме и котка –  Линда, и тя ми липсва много. Най-ценното за мен е семейството. Нищо друго. При тях се чувствам спокойна и защитена, вярвам им безрезервно за всичко. Аз съм човек, който се притеснява постоянно за разни неща, дори за най-малките. Много често се чувствам така, все едно не съм в безопасност. Може би и защото постоянно пътувам по големи градове, непознати места и съм сама. И усещането да съм си вкъщи е прекрасно.

Имате ли си ритуал за късмет, с който те изпращат родителите ти, когато тръгваш за турнир?

Просто ме прегръщат и тръгвам.

В шаха според твоя опит колко процента талант и колко процента труд са нужни?

В началото на моята кариера водещ беше талантът. Треньорите усещат по-специалните деца. Всички ми казваха, както и до ден днешен ми казват, че съм много талантлива. Като бях на 6–7 години, печелех състезания без много труд. И си мислех, че така ще продължи, че все талантът ще е водещата сила. Станах световна шампионка през 2015-а и още повече повярвах, че талантът ми все ще печели партии. След тази голяма титла обаче имах една много трудна година, точно защото му се предоверих. Трябваше да премина през този тежък период в кариерата си на съвсем ранна възраст – 12–13-годишна, за да осъзная, че работата е по-важна от таланта.

Това ли беше годината, когато осъзна шаха като нещо много сериозно, много повече от игра?

Не, от съвсем малка възприемам шаха като нещо, което искам да работя, да печеля пари с него.

Снощи кацна от Ница. С изненада разбрах, че имаш страх от летене. Как го преодоляваш? С въображаема партия шах?

Когато ме е страх, съм в такава паника, че не мога да се концентрирам върху нищо друго. Но все пак се успокоявам, когато пътувам с приятели или познати. Те ме разсейват с разговори, които понякога са и на шахматни теми. Понякога играя блинд – това е да играеш, без да гледаш шахматната дъска и фигурите, наум, изисква се пространствено въображение, памет и опит. Това също го умеем. Когато има шах сред игрите на екраните в самолета, естествено, избирам него. Донякъде ми помага. Но все още ми е трудно с летенето.

От какво друго се страхуваш?  

Много ме е страх от змии.

Не, няма някаква случка, която да обяснява тази фобия. Но от съвсем малка я имам. Не мога дори изображения на змии да гледам.  

А пред турнир изпитваш ли страх?

Винаги има притеснение. Моите състезания са на много високо ниво. След последните успехи се чувствам все по-отговорна, че трябва да дам 100 процента от себе си за всяка партия, но понякога просто не съм в най-добрата физическа или психическа кондиция, а в шаха е много важно да се чувстваш добре. Не искам да разочаровам нито треньорите си, нито себе си, нито семейството си. Затова притеснението винаги го има, но когато турнирът започне, изчезва.

Непосредствено преди турнир тренираш ли, или си даваш няколко дни за релакс?

При мен няма почивка, тренирам си обичайно. А един-два дена преди състезание много обичам да си решавам задачи, някои лесни шахматни позиции. За да е настроен оптимално мозъкът ми. Съветвали са ме да почивам няколко дена. Но аз преценявам, че е по-добре мозъкът ми да е зает постоянно, да си смятам нещо наум, така понякога и заспивам – мисля си за разрешаването на шахматни позиции, които съм виждала през деня. За мен това не е само работа, а и удоволствие, така че не ми пречи и не ме изморява много.

Сънуваш ли понякога, че играеш шах? Сънуваш ли ходове, решения?

Сънувам шахматни партии постоянно, турнири, противници… Вероятно съм сънувала и позиции… Случвало ми се е, след като се събудя и съм сънувала нещо шахматно, да се опитам да си го спомня и по някакъв начин да си го разиграя. Вярвам, че е нормално, защото това ми е работата и това правя всеки ден.

Виждала съм прекрасни твои снимки в инстаграм от Истанбул. Какво е за теб Истанбул? Как се чувстваш там?

През 2023-та прекарах много време в Турция, защото треньорът ми живее там. Бях на лагер с него. После на лагер с друг треньор. После с майка ми. Говоря турски, харесва ми храната, интересна ми е историята, аз много се интересувам от история, и се чувствам добре там. Но го няма спокойствието от дома ми, защото съм родена и израснала в България.

Важно ли е на турнирите колко последователи имаш в социалните мрежи?

Била съм на няколко турнира, където шахматисти, които нямат висок рейтинг или кой знае колко високи постижения в шаха, само защото имат много последователи, са третирани като ВИП гости и като лица на турнира. А хора на световно ниво остават по-пренебрегвани от шахматните инфлуенсъри. Аз не обичам да споделям лични неща в социалните мрежи. Не съм много отворена пред публиката. Но обичам да споделям пътуванията си. Получавам хубави съобщения и от сънародници, и от шахматисти, и от шахматни фенове от целия свят, а това ми носи положителни емоции.