Кои са най-ценните ти победи до момента според теб самата?

Наскоро си мислех за това. През 2011 г. станах европейска шампионка, съвсем в началото на моята кариера – бях на осем. След този турнир хората започнаха да показват интерес към мен като шахматистка, аз самата си повярвах повече. Шахът тогава стана дълга перспектива за мен. При световната титла вече бях на дванайсет и бях сигурна, че шахът е бъдещето ми. Отскоро най-ценна ми е победата при класирането на полуфинала за световната купа в Баку, срещу Анна Музичук, една от най-силните жени в света, световна шампионка по рапид и блиц шах. На третата рапид контрола спечелих една много кратка и много хубава партия, която все още се показва като пример за атака и аз много се гордея с нея. Другата ценна скорошна победа е  от европейското в Будва през ноември, където станахме европейски шампионки отборно срещу Азербайджан. Аз спечелих партията, която се оказа ключов момент, когато започнахме да водим.   

Живееш ли вече с мисълта за турнира на претендентките за световната титла в Торонто през април?

За да не се напрягам, се опитвам да не мисля много по въпроса, но всеки ден някой ми напомня за това. Аз се подготвям вече, това ще е най-важният турнир досега в моята кариера. Станала съм една от най-добрите жени в света. Вярвам си, защото съм млада, защото обичам шаха и защото съм се класирала за този турнир. Давам всичко от себе си. И съм щастлива от това.

Ще успяваш ли и с изпитите, ти си студентка по маркетинг в Стопанската академия в Свищов?

Ще ми е трудно. На мен ми беше трудно и при завършването на средното образование. Завърших година по-късно. Бях на индивидуална програма на обучение. При последните си изпити бях болна от ковид, после бях на европейско първенство – два пъти не успявам да се явя. Трябваше да повторя годината. Сега за изпитите през февруари не очаквам блестящ успех, защото е много трудно, когато се готвиш за турнир, да си успешен и в други сфери.

Важното е да остане и удоволствието...

Иначе не се търпи. Аз обичам трудните моменти, но има и такива, когато ти писва, усещаш, че не издържаш вече. Тогава обичам да се връщам назад – към хубавите ми спомени. Към Баку примерно, към отборната победа. Да си разгледам снимките, партиите… И ми става хубаво. Родителите ми много ме подкрепят в такива моменти. Важно е да се мисли на спокойна глава. Живко Жеков все казва: „Утрото е по-мъдро от вечерта“. Аз много го слушам за това.

А как се виждаш 12 хода напред… или да го кажем 10 години напред?

Мислех, като бях по-малка, после осъзнах, че няма много смисъл да мисля. Просто работя за бъдещето си. Не знам какво ще стане. Бих искала да съм гросмайстор за мъже. Да съм в топ 5 в света при жените по рейтинг. Бих искала и да намеря човека за мен или той да ме намери. Надявам се на здраве и да съм добре със семейството ми.