Кое е най-неправдоподобното нещо в хитовия сериал „The Queen’s Gambit“, знам, че си го гледала няколко пъти?

Със сигурност това с хапчетата и алкохола. Сериалът мисля, че е историята на Боби Фишeр, гениален шахматист, световен шампион, но с психически отклонения. Сериалът разказва неговата история с женски образ. Не зная каква е идеята с тези хапчета, но не е възможно просто да вземеш хапчета и да победиш световни шампиони. Не става така. Иначе много добре е показано колко здраво се работи при нас – това, че главната героиня се беше заключила вкъщи, за да работи, е напълно реално. При нас е нужно спокойствие. Ако трябва, ще се затворим вкъщи със седмици, с месеци. Това, че тя като гледаше тавана, виждаше фигури, също е реално, при мен също се случва, но без хапчета. Всъщност в моята стая полилеят виси от огромна шахматна фигура и като си легна, я виждам – огромен топ.

А защо топ, а не кон, който ти е любимата шахматна фигура?  

Като станах световна шампионка през 2015-а, последният ми ход беше с топ. Година по-късно се преместихме в новата къща и нашите ме попитаха какво да е – аз първо исках кон, но после се спрях на топ заради онзи мой последен ход на световното първенство.  

Наистина ли конят ти е любим заради непредсказуемостта му?

Постоянно се появява ход с коня, който създава проблеми, без изобщо да си го очаквал. Ние, шахматистите, казваме: „Ако имаш кон, не се предавай“. Аз много добре маневрирам с конете, от малка имам слабост към тях и не харесвам офицерите, за разлика от повечето шахматисти.

Преди малко решително предпочете да свалиш сакото за единия кадър и да бъдеш на него само с роклята. Заговорихме се за дрескода на шахматните турнири. Не се бях замисляла, че има такъв...  

За световни първенства има строг дрескод. За другите турнири не съм много наясно, защото от малка съм свикнала да не ходя с разкрепостено облекло по турнири, а в по-бизнес стил. За мен е обидно да отидеш с кроп топ, къса пола и високи токчета, все едно отиваш на дискотека, а не на шахматно първенство. Да има дрескод е добре, за да изглеждаме всички на ниво и достойно, като хора, които са отишли да играят шах.

Има един приятен жест от етикета на шахматните турнири – ръкостискането. Можеш ли да откажеш да подадеш или да приемеш подадената ръка?

Преди и след всяка партия трябва да се ръкуваме в знак на уважение към противника. Ако откажеш, мисля, че води до глоби. Разбира се, по време на пандемията беше различно. Сега много шахматисти отказват ръкостискане с руснаци.

Имала ли си приятел за противник? По-трудно ли се играе срещу приятел?

В шаха има много приятелства. Случвало ми се е да играя срещу приятели, разбира се. Даже веднъж моя приятелка ми се разсърди, че съм спечелила партията. Това е абсурдно, защото всички сме там, за да печелим, всички сме се трудили преди това. Играта не трябва да влияе на взаимоотношенията. Ние, шахматистите, си споделяме вътрешна информация един за друг – това прави срещата на приятели по-трудна. От психологическа гледна точка също е по-трудно. Но се концентрираме изцяло върху стила на игра и след партията продължаваме да сме си приятели.