Заразителна усмивка. Това е първото впечатление, когато срещнете Елица Стойчева. Много искахме да ви запознаем с нея, защото книгата й „52 стъпки към щастието“ не е поредният продукт за личностно развитие, който ще премине през ръцете ни и ще потъне някъде. Книгата е изцяло практически насочена и почива върху години труд, проучвания, преживявания от първо лице. Затова сме склонни да й се доверим. А след разговора с Елица вече нямаме и капка съмнение. Все пак щастието е за да бъде прегърнато, споделяно и изживявано. Всеки ден.

Дори 5 минути отделени само за вас всеки ден ще имат огромен резултат за светоусещането ви, казва Елица. Ето сега ние ви подяряваме малко повече. Спрете, оставете всичко настрана и прочетете следващите редове. Ще ви усмихнат и ще ви дадат една малко по-различна перспектива.

Книгата ти е дневник, наръчник за щастлив и успешен живот. Това означава ли, че е изцяло насочена към практиката и основана на твоя личен опит?

Да, точно така. Книгата „52 стъпки към щастието“ е дневник, който е съставен изцяло от работещи упражнения и практики от различни психологични и духовни учения, които водят читателя към неговия по-осъзнат и щастлив живот. Всички тези практики съм събирала и тествала лично в продължение на повече от 18 години от стотици посетени обучения и прочетени книги на тема личностно развитие. През годините имах смелостта да се впускам в различни предизвикателства, с които да обогатявам и развивам себе си, в книгата си дневник споделям някои от тях, които подкрепяха мен през годините в пътя ми към мен самата и моето щастие. Вярвам, че ще направят същото и за всеки, който е достатъчно смел и любопитен да се впусне в предизвикателството „52 стъпки към щастието“.

Коя е първата стъпка към щастието и кога е най-подходящият момент да я направим?

Първата стъпка, която предлагам в книгата дневник, е изработването на визия за живота на нашите мечти. Да знаем какво наистина искаме в дългосрочен план, ни дава един голям прилив на енергия, ентусиазъм, прави ни стабилни, целеустремени, дава ни посока и повишава усещането ни за щастие.

Относно най-подходящия момент, той никога не идва, но както е казал един мъдрец: „Най-доброто време да засадиш дърво, е преди 20 години. Следващият най-добър момент е днес“. Така че настоящият момент е най-добрият за започване на работа върху нашето щастие, не го отлагайте за утре.

Всъщност какво е щастие?

Щастието е всъщност нашето естествено състояние. Проблемът е, че ние много често му пречим сами, като робуваме на нездравословни модели или пък убеждения, които ни отдалечават от нас самите, крадат от нашата енергия и саботират усещането ни за радост.

Пример за няколко такива са: моделът на самокритика, перфекционизъм, стремежът да сме социалноугодни, да се харесаме на другите и всички наши мисли, думи и действия, продиктувани от тях.

Базовите убеждения, които имаме за важните за нас неща, пък са всъщност очилата, през които виждаме света и оказват съществено влияние върху усещането ни за щастие. Някои от базовите убеждения, които подкрепят усещането ни за сигурност и щастие, са например: „Светът е едно дружелюбно място“, „Хората са добри“, „Вселената е изобилна и постоянно намира начин да сбъдва мечтите ми“, „Аз заслужавам любов и щастие“.

Важното е да уточним, че няма правилни и грешни убеждения, има такива, които ни помагат да бъдем щастливи, и такива, които ни пречат. Истината за всички е различна, но хубавото в случая е, че ние можем да избираме в какво да вярваме, така че нещата, в които вярваме, да работят за нас и нашето щастие, а не да ги саботират.

Първата стъпка в този процес е да осъзнаем в какво искаме да вярваме и след това да помислим как можем да сформираме тези убеждения за себе си.

Говорейки за убеждения, е хубаво да се спомене, че ние получаваме нашите убеждения главно от средата, в която прекарваме по-голямата част от времето си. Подобно на вирусите, когато общуваме с други хора, ние си разменяме нашите убеждения за света и нещата в него. Най-добрият начин да имате повече щастие е да се обградите с щастливи хора и да се „заразите“ с техните убеждения. Ако нямате такива в обкръжението си, може да се потопите в света на книги, списания, подкасти и да изградите за себе си своето „щастливо“ обкръжение.

Щастието до голяма степен е и фокус – да виждаме това, което имаме, а не това, което нямаме или ни липсва.

В тази връзка един от най-преките пътища към щастието е благодарността. Ако човек си отдели малко време да разпише всички малки и големи неща, за които е благодарен, че има в живота си, и остави чувството за благодарност да пропие наистина в него, той няма как да е нещастен.

Друг модел на мислене, който ни помага да се чувстваме по-щастливи и изпълнени с енергия, е самоутвърждението или това да виждаме какво сме, а не какво не сме. Да утвърждаваме себе си, вместо да се критикуваме. Себеутвърждение можем да изграждаме, като се фокусираме върху нашите постижения и качества. Една практика, която споделям в дневника, е всеки да разпише 52 свои победи. Опитайте сами и ще видите какъв силен прилив на енергия и вяра в себе си ви дава тази проста техника. Освен че след нея се чувстваме по-енергични и щастливи, тя повишава и вярата в нас самите и ни помага да постигаме и следващите победи в живота си.

Защо ние, жените, понякога оставяме отговорността за нашето щастие в ръцете на някой друг?

Според моите наблюдения, това е доста характерна черта на нашата народопсихология като цяло, а не само на жените. Има един термин от психологията, който се казва локус на контрол, като той бива външен и вътрешен. Хората с вътрешен локус на контрол смятат, че те сами са отговорни за нещата, които им се случват, а тези с външен локус смятат, че външни фактори определят живота им. Хората с външен локус на контрол наистина са убедени в това, че шефът, държавата, половинката им и т.н. са отговорни за тяхното щастие и успех и съответно стават силно зависими от тези външни фактори, върху които нямат никакъв контрол. Така те оставят други да диктуват правилата, по които да живеят. Тези хора често се чувстват неспособни, неудовлетворени, демотивирани и нещастни. Това се дължи на факта, че те отказват да поемат отговорност за собствения си живот и важните за тях неща и я прехвърлят в ръцете на другите. Ако усещате, че често обвинявате някой друг за своя неуспех или за начина, по който се чувствате, спрете за миг и осъзнайте това. Обвинявайки другите, вие всъщност им прехвърляте контрола над вашия живот и вашето щастие. Искате ли именно тези хора да носят отговорност за тях?

Щастието е нещо, което напълно зависи от нас самите, то не е фактор, който е извън нашия контрол и хубаво е да осъзнаем това и да поемем своята отговорност. Това може би е най-съществената отговорност, която трябва да поемем в живота си.

Преди да прочетем книгата ти, сподели с нас една техника – например какво можем да направим в края на ден, в който всичко е било „с краката нагоре“, за да си върнем фокуса, мотивацията, лекотата?

Мога да споделя аз какво правя в ден, който започва „с краката нагоре“. Когато осъзная, че денят е на път да се превърне в един от „тези дни“, аз просто спирам. Не чакам да мине целият ден, за да трупам още и още стрес и проблеми. Просто спирам да правя каквото и да е и отивам да се разходя, да пия една бира с доритос в парка с приятел или колега, да си купя една хубава книга и да почета малко на някоя пейка или пък да си пусна някоя надъхваща песен и да я пея с цял глас. Както е казал един мъдър човек: „Когато си в дупка, спри да копаеш“. Това е и моята стратегия, давам си пауза от проблема и излизам да проветря съзнанието си и да се заредя с нещо, което ми носи удоволствие.

Често след като се върна от моята „пауза“, проблемът/те вече не изглеждат толкова страшни, а понякога дори са се разрешили сами в мое отсъствие. Така успявам да не си прахосам целия ден, а да сменя енергията, като се старая да го правя в първия момент, в който усетя симптоми на „лош ден“.

Как да започваме деня си, за да се чувстваме добре и пълни с енергия?

Аз лично започвам деня си с един час само за мен. Този час отделям за зареждане с енергия с някоя хубава песен, която пея с цял глас, и дори понякога танци, с работа по творческите ми проекти, добавяне на някоя смела мечта в тефтера ми за мечтаене, сутрешна кратка медитация, с преглеждане на целите и подреждане на важните неща от предстоящия ден, така че в него да има повече неща, които наистина ми носят радост или пък са важни за мен. От почти година отделям този час за себе си и мога да споделя, че това е едно най-добрите неща, които можете да направите за себе си. Ако един час ви се струва невъзможен, започнете с няколко минути. Дори 5 минути отделени само за вас всеки ден ще имат огромен резултат за светоусещането ви.