Някой беше казал, че щастието е точно под носа ни – нарича се усмивка. Какво те кара да се усмихваш?

Списъкът е безкраен – съпругът ми, с неговото пиперливо чувство за хумор и с кафето, което ме чака сутрин, когато се събудя, синът ми, който расте умен, добър и уверен, с който много се гордея и който често измисля различни шеги, с които да ме забавлява. Усмихвам се, когато се чуя с някой близък приятел или пък изливаме душата са на чаша вино с приятелка. Усмихвам се на работа, където чувството за хумор е на висока почит в офиса и почти през целия ден се забавляваме. Усмихва ме общуването с моите съдружници, с които успяваме да направим дори проблемите в работа забавни и винаги можем да се посмеем на собствените си грешки, да се мотивираме за постигане на нови мащабни резултати или пък да отпразнуваме успехите си. Усмихвам се, като видя живота си отстрани и виждам колко много мечти вече съм сбъднала. Усмихвам се и когато видя колко още много остава да сбъдна. Усмихвам се, когато осъзная, че вече мога да приемам себе си, да се обичам и да отделям време за нещата, които ми носят радост, без след това да изпитвам вина. Усмихвам се и когато детето в мен ме подръпне нежно за крачола и аз си позволя да го последвам в някоя нова щуротия.

Ако трябва да обобщя – усмихват ме прекрасните хора около мен, моите сбъднати и несбъднати мечти, осъзнаването, че животът ми е прекрасен, пълен с вдъхновяващи проекти, хора и идеи и че имам свободата, а вече и смелостта да го създавам точно такъв, какъвто го искам за себе си, понякога с много грешки, промени, посоки, неудовлетворени очаквания, но винаги моя си, истински, жив, цветен и чувствен!

Най-смелата ти мечта?

Да напиша книга! Вече се пише втора.

Най-големите ти учители?

Може да прозвучи клиширано, но това са грешките ми, и то тези, платени с най-много емоционални последици. За жалост, най-големият учител за хората си остава болката, но пък най-трайните промени в нас самите и живота ни са именно постигнати с болка, така че мисля, че трябва да спрем да се пазим и да бягаме от нея, а просто да я прегънем и да чуем какво има да ни каже тя. Повярвайте ми, тя има да сподели много.

Стрес, токсични връзки, неосъществени очаквания, страх да излезем от зоната си на комфорт и да се впуснем в непознатото, усещане за недостатъчност, overthinking – това ли са нещата, които саботират щастието ни?

Бих казала, че ние самите правим всичките изброени неща. Ние избираме дали да живеем в стрес, дали да позволяваме токсични връзки, дали да очакваме нереалистични неща или да прекаляваме с мисленето. Хубаво е да сме съзнателни за това и да поемем своята отговорност.

Усещането за недостатъчност е доста често срещано при жените, както и чувството за вина дали правим достатъчно за любимия, за децата си, на работа. Често се смеем с приятелки на по чаша вино, че всяка майка се измъчва с въпроса дали е достатъчно добра за своето дете, а когато си позволи малки глътки свобода или време за себе си, се чувства виновна, че е оставила детето си. От друга страна, абсолютно всеки мъж, с когото говоря, смята, че е най-добрият баща, въпреки че често неговата роля на фона на женската е в пъти по-малка.

Това е един малък пример как ние, жените, имаме повече склонността да се подценяваме и да се усещаме „недостатъчно“, особено в сфери като грижата за семейството, където винаги има още и още.

Наистина в днешно време изискванията към една жена, особено когато стане и майка, са огромни, през домакинската работа, създаване на красив и уютен дом, домашно приготвена здравословна храна, грижата за детето/децата, външния вид – от фигурата, през маникюра и гардероба, който е в крак с новите тенденции, през отношенията с партньора – грижата за запазването на романтиката и страстта в една връзка, до кариерата, която също трябва да е на ниво, дори няма да споменавам и по-маловажните неща като поддържането на приятелски кръг, пътешествия, организиране на семейни събития и безкрайните подаръци за роднини и детски рождени дни.

Жените наистина са отговорни за всички тези огромни неща всеки ден и се справят чудесно. Цяло чудо е как успяваме да отидем на работа, когато не сме спали цяла нощ, защото детето ни е болно, как успяваме да приготвим домашна храна в някоя онлайн работна среща, когато сме хоум офис и куп, куп други неща, които правим всеки ден. А на края на деня ние дори не поздравяваме себе си за това с колко много неща сме се справили днес, а често дори се обвиняваме, че не сме довършили някои от тях.

Така че, мили дами, нека излезем от този порочен кръг. Ако днес никой не ви го е казал – вие сте повече от достатъчни! Вие се справяте прекрасно! Вие заслужавате любов, щастие, утвърждение, помощ, благодарност и грижа. И не само е ваше право да си почивате и да се грижите с любов и нежност за себе си, ами в днешно време това е ваша крещяща необходимост. Така че сложете тази задача като първа във вашия списък за деня. Заслужавате го!