На Еньовден
в най-пълната, систематизирана и подробна енциклопедия
Когато питат Шубанги Суаруп за хубавите неща, които е видяла през деня, тя отговаря: „Дъщеря ми и 12 делфина, които минаха край плажа близо до нас“. В България часът е около 7 вечерта, когато започва видеоконферентната връзка с нея, организирана от издателство „Колибри“. Тя е в дома си в Бомбай. В Индия са напред с часовете, затова двегодишната й дъщеря вече спи.
Книгите, които ви препоръчваме
Дали имаме нужда от всичко, което ни се предлага? Дали катастрофата не е в това, че се опитваме да наблъскаме в живота си „задължителните“ преживявания и вещи (must-have), вместо да изберем онова, от което има нужда автентичното ни аз? Как да подредим вътрешния си интериор и какво да слагаме в чувала за ментална смет – разговаряме с психотерапевтката Детелина Стаменова.
Новата книга съдържа 39 разказа
В „Пнин” гениалният писател разказва историята на първата вълна изгнаници
В отколешни времена в Япония, в провинция Исе, по бреговете на малък залив, откраднат от океана, живеела лечителка. Тази жена познавала лечебните свойства на растенията и ги използвала за доброто на онези, които идвали при нея с молба да облекчи страданията им.
Американският актьор за вкуса на Калабрия, омарите, любовта и Джулия Чайлд
Откъси от пиесата „Януари“
Когато се срещнах със служителя от японската пътна полиция с цел нашите шофьорски книжки да бъдат признати с двустранно споразумение, той отговори: „Моля ви, предоставете ни статистика от българската пътна полиция за броя на пътните произшествия в страната ви за последните пет години – катастрофи, ранени, загинали“. Получавам сравнително бързо от България официалния отговор. Чете японският служител писмото и придружаващата го статистика, клати глава. Без упрек или снизхождение, по-скоро загрижено, ама много загрижено казва само: „Изглежда, госпожо Антонова, у вас любезността не минава по улиците.“
Съдбата отказва на Магелан всичко, за което я бе молил в часа на заминаването си, пише Стефан Цвайг в абсолютно великолепната си биография на мореплавателя, която четем в също толкова великолепния превод на Асен Разцветников.
„Бебета, тикви и няколко ломски комара“ на Александра Попова ме спечели с веселия си нрав и практично звучене, въпреки че отдавна не ми се е налагало да общувам с новородени, още по-малко съм рязала тикви за бебешко пюре, а за снажните ломски комари само съм чувала от оцелели след сблъсък с тях хора. Авторката има добро алиби за деянието си.
Празник на четящите хора
За първи път в самостоятелно илюстровано издание
За изборите.
СЛЕДВАЙТЕ НИ