Някъде между „обичам те“ и „не ми се говори“, между „всичко е наред“ и „не мога да дишам“ съществува тиха, невидима територия от усещания, за които липсват думи. В тази именно пауза, там, където речникът се изчерпва, се ражда проектът на визуалния артист Джон Кьониг. 

Роден в Женева, израснал в Айдахо, следвал в Минесота, Кьониг не се възприема като традиционен лингвист. За себе си той казва, че е „човек, който взирайки се твърде дълго в празния екран,  неведнъж е бил обзет от чувства, за които речникът не е предвидил думи“.

През 2009 година, във време, когато интернетът все още има мярка и не е пренаситен от излишен шум, Кьониг стартира в Tumblr блог, наречен The Dictionary of Obscure Sorrows (Речникът на скритите тъги). Съдейки по думите му, той няма амбиция да създава академичен труд, а само да „попълни белите полета на езика“. Кьониг създава своите думи като истински „езиков пътешественик“ – черпи корени и вдъхновения от латински, гръцки, немски, френски, английски, славянски, японски и скандинавски езици, а после ги преплита в нови, звучни форми. Той не просто измисля звуци, а изгражда усещане за автентичност – думите му звучат така, сякаш винаги са съществували. 

Така се появява думата Sonder, назоваваща прозрението, че животът на всеки срещнат човек е също толкова сложен като нашия. Ражда се и думата Kenopsia, за да изрази чувството от странната празнота на място, което някога е било оживено, а сега е обвито в тишина. А какво е Onism в речника на Кьониг? Притеснението, че животът е ограничен, че е невъзможно да бъдем навсякъде, където бихме желали да се озовем. В едно интервю Кьониг казва, че според него „светът е твърде сложен, за да бъде описан само с наличните думи, а когато нещо не може да бъде назовано докрай, то остава несподелено“.

Първото видео за думата Sonder става вайръл, но не като пореден тренд, а като своеобразно тихо облекчение. Така милиони хора откриват израз за онова усещане, което винаги са носели, но не са успявали да изкажат докрай. Оттам нататък проектът започва да живее собствен живот. Новите думи се появяват в текстове на песни, в сватбени обети, в траурни речи, дори в татуировки. През 2021 година, вече с утвърдено място в културния пейзаж, The Dictionary of Obscure Sorrows се превръща и в книга. Тя не оглавява класациите, но се намества на нощните шкафчета на онези, които четат не само за да трупат знания, а за да се почувстват по-малко самотни. 

„Когато измисляш нови думи, не разширяваш речника“, пише Кьониг, „разширяваш начина, по който хората казват истината“.

Феноменът не е изолиран. По света се раждат нови думи за тихи и сложно изразими чувства, като японското Mono No Aware, означаващо нежна тъга по преходността; немското Fernweh за носталгията по места, на които никога не си бил; скандинавското vemod – смес от меланхолия и покой. Но Кьониг отива по-далеч, като събира тези думи в речник, който не изисква да вярваш в определена философия, а те призовава да влезеш и влееш собствената си история в него. Това според него е „нежна“ революция с думи, които нашепват.