Думата Sonder, за която стана дума в началото, се използва в различни контексти – от наименование за марка велосипеди, през имена на албуми, до платформа за психотерапия – Sondermind. Като видеоигра Sonder развива концепцията на Кьониг интерактивно – играчът контролира всички герои в реално време и може да „прескача“ от един ум в друг, променяйки събитията от тяхната перспектива, на фона на променящия се наоколо свят.

Това е уникален експеримент, който превръща философското прозрение в практически опит – играчът усеща, че всеки човек има свой сложен живот, изпълнен с желания, страхове и надежди.

Сред останалите неологизми са Lachesism – назоваване на желанието да бъдем застигнати от сериозен проблем, но не за да ни смачка, а за да разчупим плавната линия на живота и да преживеем катарзис; Altschmerz означава умора от едни и същи стари проблеми; Ochiolism е осъзнаване на това колко малка и ограничена е нашата перспектива; Adronitis подчертава бавността при опознаване на другия; Silience е израз за невидимите таланти и ежедневните чудеса; Adomania – за усещането, че бъдещето идва по-рано от очакваното.

В заключение може да се каже, че проектът на Кьониг говори за това как езикът може да бъде и своеобразен мост между индивидуалното и универсалното, между вътрешния свят и колективния опит, между думите, които съществуват, и тези, които чакаме да бъдат създадени. В свят, залят от съдържание и шум, The Dictionary of Obscure Sorrows ни напомня, че истинската близост и разбиране идват чрез тихите, прецизни думи, които чуваме с въображението и сърцето си.

И още думи:
Innity – самотата през нощта в хотелската стая
Gobo – приятното чувство след естетическа и културна наслада
Deepgut – емоция, която от много време не ви е връхлитала
1202 – момент, в който имате чувството, че мозъкът ви ще се пръсне
Lisolia – удоволствие от ползването на вещи, които имат история