Историите започвали от безусловната любов на баща ù Елвис към Лиса Мари Пресли, продължавали през времето, което прекарвали на горния етаж в Грейсленд само двамата. Минавали през спомена ù за смъртта му и как я измъкнали пищяща, когато се втурнала към тялото му на пода. Лиса Мари разказвала за продължилата ù цял живот връзка с Дани Кроу, за браковете ù с Майкъл Джексън и Никълъс Кейдж и за това как хората се срещат помежду си в травмите си или в опита да избягат от тях, за майчинството, за пристрастяването ù към медикаментите… 

И Райли разбрала, че трябва да изпълни майчината си воля да разкрие ярките ù и болезнени спомени на света. Така се родила книгата  „От тук до великата неизвестност“, преведена на български брилянтно от Тодор Кенов и издадена от Locus. В нея се смесват гласовете на майка и дъщеря и е постигнат триизмерният образ на Лиса Мари. Райли Киоу допълва пропуснатите от майка ù моменти със своите собствени спомени. И се получава дълбоко откровена и много мъдро и осъзнато написана история за сянката на шоубизнеса. За цената, която една суперголяма звезда като Елвис Пресли е принудена да заплати, за да бъде обичана от публиката си и да се превърне в легенда. И за кръста на славата, който продължават да носят неговите наследници. Книгата надниква зад кулисите на световната сцена и зад фасадата на медийните разкази. Текстовете на Лиса Мари и на Райли Киоу в книгата са с различен шрифт, за да се отличат.

Предлагаме ви откъс от мемоарите на Лиса Мари Пресли и Райли Киоу„ От тук до великата неизвестност“, изд. Locus

Първият път, когато се срещнах с Майкъл, беше през 1993 г., веднага след прочутото му изпълнение на полувремето на Супер Боул и интервюто му с Опра. Запозна ни общ приятел. Бях пуснала демо касета – той казал, че я бил слушал и искал да се срещне с мен. Отначало не исках да отида. Не исках да ставам нечий друг проект. Принс също се беше опитал и макар че уважавах това, което правеха, исках да бъда самостоятелна. 
Все пак отидох. 

Когато Майкъл пристигна, се смаях, че беше сам, и още повече се смаях, че всъщност беше смирен и изключително мил. Дани, който беше с мен, накара всички да напуснат стаята, за да можем с Майкъл да поговорим. 
Двамата веднага си паснахме. Разменихме си телефоните и той започна да ми се обажда. По онова време живеех в Клиъруотър, работех много усилено в областта на сциентологията и напредвах. Тогава дори не вземах Advil* , което е невероятно. Ала Майкъл се обаждаше. Бяхме си измислили сигнал: ако телефонът звъннеше три пъти и спреше, това беше Майкъл. Говорехме си доста продължително. Аз просто си мислех, че е самотен и има нужда от приятел. Той обаче искал да се сближим.

Накрая ме покани да отида в Атланта, за да му гостувам, и аз заминах с моята помощничка, която всъщност беше съпругата на брата на Дани. През цялото време там излизах само с Майкъл. Ходехме в увеселителни паркове. Не знам защо Дани (Дани Киоу – първият съпруг на Лиса Мари Пресли и баща на дъщеря ù Райли и на сина ù Бенджамин – б. р.) ми позволи да го направя, не знам защо ми се довери. 
Грешка. 

Това продължи няколко месеца, а после гръмнаха обвиненията в сексуален тормоз. Майкъл изчезна, скри се. Никой не можеше да го намери. Погрижих се да се разчуе, че може да разчита на мен, ако иска да си говорим. Той започна да ми се обажда почти през ден. Бях една от шепата хора, с които разговаряше или които знаеха къде се намира. 
Той замина за Швейцария за рехабилитация срещу изписвани с рецепта болкоуспокояващи, а после се върна в Лос Анджелис. Тогава се случи земетресението в Нортридж и чух, че Майкъл избягал от къщата си по пижама, скочил в джипа си, отишъл на летището и взел „Гълфстрийм“ до Лас Вегас, защото се ужасявал от земетресения. 
Помислих си, че това е много смешно. 

Той ми се обади от Вегас и ме покани отново да се присъединя към него. Отидох в „Мираж“, където беше отседнал – пак взех с мен децата и снаха си. Двамата с Майкъл бяхме в различни стаи, но всяка вечер аз отивах в неговата и стояхме по цяла нощ, като разговаряхме, както хората правят, когато се срещнат за пръв път, гледахме филми от рода на „Челюсти“, пиехме и си говорехме за нашето детство, за живота ни, как се чувстваме. 

Майкъл имаше енергия и присъствие и през тази седмица той напълно ме допусна в неговия свят, в неговото съзнание. Знаех, че не прави това често. Всъщност не мисля, че го беше правил, докато не започнахме да разговаряме. Той знаеше, че го разбирам, и наистина се сближихме, защото не го съдех. Разбрах напълно кой беше той и нещата, които си мислеше. Обстоятелствата, от които идвахме и в които сега се намирахме, бяха много подобни. Всичко в живота и на двама ни беше абсолютно ненормално. Нямаше причина да не се сближим. 

А онази среща в детството ни? Той си спомняше всяка подробност – къде бях седяла, какво бях казала. 
– Помниш ли бялата рокля? – попита той.
– Как помниш бялата рокля, с която съм била? – казах аз. – Боже мой. Ти помниш? Аз не помня нищо. Спомням си само, че се страхувах да кажа на татко, че искам да отида да гледам нечие друго шоу. 

Трябваше да прекарам във Вегас само два дни, но в крайна сметка останах осем. Нищо физическо не се случи, но близостта помежду ни беше невероятно силна. Никой никога не беше ставал свидетел на тази негова страна. Той не беше толкова високопарно, пресметливо същество. Това беше преструвка. 
В един момент през седмицата, когато бях там, Дани долетял в Лас Вегас и се опитвал да ни намери в „Мираж“, блъскайки по вратите. Казах му, че просто помагам на Майкъл, тъй като съм му приятел, и че трябва да ни остави на спокойствие и да се прибере. И той го направи.

Последната вечер Майкъл отново ме покани в стаята си. Когато влязох, той каза: 
– Не ме гледай, много съм нервен. Искам да ти кажа нещо. 
После изгаси лампите. 
И в мрака Майкъл каза: 
– Не знам дали си забелязала, но аз съм влюбен до ушите в теб. Искам да се оженим и да имам деца от теб. – После ми пусна песен за това как се чувства, и когато свърши, продължи: – Не е нужно да казваш нищо. Знам, че те разтърсих, но наистина те искам. Искам да бъда с теб. 
Не отговорих веднага, но накрая казах: 
– Толкова съм поласкана, че дори не мога да говоря.