* * *
Седях в скута на мама в една хотелска стая в Клиъруотър, Флорида, когато тя ми каза, че двамата с татко се развеждат. Изпаднах в истерия, разридах се неудържимо, защото мислех, че това означава, че той вече не ми е татко. 
– Не, не, разбира се, че ти е татко – каза мама. 
През онзи ден Бен намери едно от яркочервените ù червила и начерта дълга линия по цялата стена. Той винаги обичаше да си играе с нейните гримове, но този път щеше здраво да загази. 
– Ще те изпея – заканих се аз и го направих. 
Спомням си, че чух как хокат Бен в другата стая, а той плаче, и се почувствах виновна. Години наред носех тази вина, вината, че съм по-голяма сестра. 

Бен винаги можеше да разбие сърцето ми. 
Мисля, че Майкъл успя да стигне до същността на мама. Тя искаше да го излекува и чувстваше, че той е бил неразбран, чувство, което ù беше много познато. 
Татко беше съсипан. След развода с мама той пътува три месеца, първо из Италия на кораб с приятелите си, а после до Мексико. Прочел наскоро публикувано стихотворение на Буковски, „Синята птичка“, и то му напомнило за мама. В един момент се изгубил в джунглата, докато халюцинирал от напитка, която му дали местните жители, и бил спасен от куче на име Сърчлайт. Когато се върна, имаше татуировка, насинено око и оранжева коса. Разплаках се, когато го видях, защото усещах колко много го боли. Брат ми отиде в стаята си и грабна гумичка, за да се опита да изтрие татуировката.

* * *

Когато влязохме заедно в офиса на адвоката, Дани каза: 
– Не искам нищо. 
Нямаше предбрачен договор, но аз казах, че трябва да вземе нещо, и така го принудих да вземе малко пари. 
Такъв беше Дани – невероятен. Никога не направи нещо, за да ме предаде. Винаги, винаги, винаги ме подкрепяше. Той буквално подаде документи за развод, за да мога да се омъжа за Майкъл. 
Бяхме най-добри приятели. Прекарвахме всяка една семейна ваканция заедно. Райли и Бен никога не видяха нищо лошо между нас. Направихме го наистина страхотно за тях.

* * *

Наричахме Майкъл „Мими“, защото брат ми не можеше да произнесе името му. Майкъл беше невероятна личност; напомняше ù за нейния баща. Тя ми каза, че никой никога не се е доближавал толкова като човек до баща й, освен Майкъл. 

Отначало нямахме представа дали отношенията между тях са романтични, или това е просто приятел, когото тя води със себе си. (Обичам да се шегувам, че винаги страшно я биваше да запознава децата си с различните съпрузи.) С Мими, както и с другите, прекарвахме доста време заедно и правехме най-различни неща много преди тя изобщо да ни каже, че имат връзка. 

Не помня момента, в който ми каза, че ще се оженят, но си спомням, че той започна да преспива у дома. 
Когато той идваше, целият ù свят спираше. От портала се обаждаха и нечий глас казваше: 
– Ем Джей е тук. 
Пътуването от портата до нашата къща траеше около шест минути – през това време мама се щураше наоколо, за да оправи устните си и да се гримира. 

Майкъл влизаше в кухнята ни през задната врата. Обикновено кухненският плот беше отрупан с купища споразумения за конфиденциалност и таблоиди, които нейните помощници ù оставяха – OK!, Star, National Enquirer, Globe – за да може мама да прочете всички заглавни статии за себе си. Но когато Майкъл идваше на гости, тя не оставяше списанията отгоре, нито го молеше да подпише споразумение за конфиденциалност. Вероятно той беше единственото изключение. 

Отношенията между Майкъл и мама бързо се превърнаха в много гореща тема. Когато в живота ни се случваха значими неща, неща, които щяха да накарат пресата да полудее, тя ни спираше от училище – трябваше да си стоим вкъщи, докато всичко поне малко утихне. След като се върнехме в училище, навън през целия ден имахме охрана. А ако отивах да преспя в къщата на някоя приятелка, и там охраната стоеше отвън през цялата нощ. Онова, което хората пишеха за мама, наистина я засягаше дълбоко. Тя нямаше братя и сестри, които да споделят това бреме, никой, който да разбира как се отразява всичко това. В известен смисъл тя беше принцесата на Америка, но не желаеше да бъде такава. 

Нейното нежелание само правеше преследването по-интересно за пресата. По дърветата имаше фотографи. Татко непрекъснато отблъскваше или се караше с някакви папараци. 
През целия си живот тя наистина се опитваше да се избави от това. И въпреки всичко, колкото и да е парадоксално, се влюби в Майкъл Джексън. 

След като Майкъл влезе в живота ни, славата нарасна експоненциално. Не мисля, че някой беше предвидил напълно мащаба й. Мама със сигурност – не. Тя рядко мислеше за последствията. 
Майкъл и мама се ожениха в Доминиканската република двайсет дни след развода ù с баща ми. По-къс-
но тя каза пред списание Playboy, че дори не е уведомила майка си за това, докато Присила не ù се обадила и казала: 
– Над къщата ми летят хеликоптери, които ме подлудяват. Казват, че си се омъжила за Майкъл Джексън. 
– Аха, направих го – отвърнала мама.