От хилядолетия кестените се използват заради техните лечебни и хранителни качества. Те са като природна аптечка - съдържат витамин С почти колкото лимоните, витамините В2, В1, А и дълъг списък от минерали и микроелементи.

На Апенините, както и в някои региони на Франция, наричат кестена "дървото-хляб", защото някога кестеновото брашно е изхранвало хората през голяма част от годината. От него са приготвяли хляб, десерти и дори паста. Всяка есен в Италия празнуват събирането на новата реколта кестени с множество фестивали.

Кестените съдържат и много пектин и танин, които действат диуретично и са важни за страдащите от подагра.

Много подходящи са и за хора, които са на безглутеинова диета. Кестените са доста калорични (248 калории на 100 грама), но за сметка на това са бедни на мазнини, което е тяхното предимство пред повечето ядки.

Кестените са силен антиоксидант, подобряват паметта, намаляват холестерола, заздравяват косата, имат противовъзпалителни свойства.

Конските кестени, които в момента са изпълнили парковете ни, също имат своите предимства, макар и да са отровни за ядене.

Известният народен лечител Петър Димков често казвал, че конският кестен крие големи тайни: „Тези малки топчици са удивителни акумулатори на слънце, енергия и живот и я отдават щедро, с постоянно лъчение през цялата година“. Димков държал тези плодове в джоба си целогодишно и вярвал, че отблъскват негативната енергия.