Когато Джина Роуландс за първи път среща Джон Касаветис, тя е обсебена от единствената си мечта – да стане актриса. Никога не е искала да бъде нищо друго, само актриса. На приемния изпит в престижната Академия за драматични изкуства в Ню Йорк обаче тя вижда в коридора най-красивия, най-вълнуващия мъж, когото е срещала до този момент. Светкавично тръсва глава – дано внезапно нахлулите мисли някак изхвръкнат от нея – и обръща погледа си в противоположна посока.

Не е време за любов сега. Ама в никакъв случай!

Кои са главните герои в тази любовна история? Джон Касаветис, култов режисьор, чиито филми „Сенки“ (1958), „Лица“ (1968), „Жена под влияние“ (1974), „Премиера“ (1977), „Глория“ (1980) взривяват и изпращат по дяволите холивудските стандарти, схеми и модели за правене на кино, като дават старт на направлението „ново американско кино“ – задокеанския отговор на френската Нова вълна от края на 50-те и 60-те години, и вдъхновяват режисьори като Робърт Олтман, Уди Алън, Мартин Скорсезе, Куентин Тарантино. Джина Роуландс – неговата актриса, вдъхновение, любима, жена, майка на трите му деца, а днес и една от последните живи киноикони на Америка. На 19 юни т.г. тя навърши 92. Касаветис пък си отива през 1989 г., на 59-годишна възраст с нефункциониращ, не, по-точно – несъществуващ вече черен дроб, хайде, познайте по каква причина!

Той, Джон Касаветис

„Моята представа за любовна история е, когато двама души се съберат и преминат през много сътресения и много болка, просто обичайки се. Не знам какво чувстват другите, но винаги съм знаел, че любовта е такава“ – казва Джон Касаветис, бащата на американското независимо кино. Роден в Ню Йорк, той е наследник на гръцки емигранти и прекарва първите седем години от живота си в Гърция. Когато заедно със семейството си се връща в Ню Йорк (след военния преврат на генeрал Метаксас  от 1936 г.), той не знае и дума английски. Повторната адаптация е трагична и той нито успява да се впише сред съучениците си, нито да направи каквото и да е впечатление на учителите. Тотален аутсайдер и такъв си остава май до края на живота си. „Никога не съм бил част от нищо. Никога не съм се присъединявал към никаква група“ – обича да казва Касаветис.

През тийнейджърските му години семейството му се мести на нов адрес през месец, обикалят цял Манхатън. Наемодателите в онези невинни години така ухажват евентуалните си наематели, че предлагат месец без наем. Много често дори без договор, разчитайки изцяло на честната им дума. Семейство Касаветис прави следното – когато изтече безплатният месец, просто се изнася. „Нямахме никакви пари, но не ни пукаше“ – казва режисьорът в интервю за Playboy.

Баща му започва работа в туристическа агенция и нещата потръгват. Джон е записан в колеж, откъдето е изхвърлен твърде скоро заради позорно ниски оценки, след което си позволява лукса да се помотае из Флорида няколко месеца, без конкретни ангажименти. Един от хората, с които се запознава по време на тези най-безгрижни дни в живота му, му казва: „Ела в Ню Йорк, в Академията за драматични изкуства, пълно е с момичета!“. За 20-годишния тогава Касаветис това е повече от достатъчна причина. Баща му Николаос хич не е щастлив от внезапната идея на сина си да става актьор, но не го спира. Казва му: „Ако искаш да си актьор, ще трябва да накараш хората да ти повярват“. Касаветис никога няма да забрави думите на баща си.

През 1950 г. Джон завършва Академията за драматични изкуства, като сцената и киното вече напълно са го обсебили. Работи тук-там като статист и сценичен работник, но всяка година посещава приемните изпити на Академията, които са открити за публика. Отива и през 1953 г., когато съдбата го сблъсква челно с Джина Роуландс.

Тя, Джина Роуландс

Роуландс идва от съвсем различна среда. Баща ѝ, уелсец по кръв, е банкер и щатски съветник. Майка ѝ е домакиня, но това явно никога не ѝ е било достатъчно, защото години наред посещава курсове по актьорство и музика. Дали защото майката несъзнателно прехвърля неосъществените си мечти върху дъщеря си, или защото просто така е било писано, но Джина Роуландс още от съвсем малка казва, че ще стане актриса. Родителите вярват, че това са детски фантазии. За Джина обаче това е реалност, дори още преди да стане такава. Никога в главата ѝ не се появява друга идея за живота ѝ, освен тази – да бъде актриса. „Увереността никога не е била слабата ми страна.

Винаги съм вярвала в себе си!“ Дълго време обаче е убедена, че родителите ѝ няма да я подкрепят. Именно заради това се оставя да я запишат в университета в Уисконсин. Напуска само след няколко месеца, защото ѝ е невъзможно да продължи. Признава пред семейството си каква е мечтата ѝ и… най-неочаквано получава стопроцентова подкрепа. В началото на 50-те в Америка, пък и не само, никак не са много добрите семейства, които ще кажат на детето си: моля те, след като искаш да си актьор, стани актьор, важното е да си щастлив! Джина Роуландс обаче чува точно тези думи. При това не само от майка си, но и от баща си. И решава да кандидатства в Нюйоркската академия за драматични изкуства. Където вече я очаква най-вълнуващият мъж на света.

Само те, двамата

За Джон Касаветис срещата с Джина Роуландс e любов от пръв поглед, абсолютно клише. Разказва за нея в книгата на Рей Карни „Касаветис за Касаветис“. Джина се явявала на изпит в Академията, той бил сред публиката. Тя, леко хладна блондинка, имала предизвикателната увереност на красавица, която отгоре на всичко знае какво иска. Джон я „познал“ веднага, без никакво съмнение. Казал на приятеля си, с който бил дошъл: „Това е момичето, за което ще се оженя“. „Първо виж дали не е по-висока от теб“ – отвърнал му той. Не била по-висока, но била почти колкото Джон, който със своите 1,73 м цял живот лъжел за ръста си.