Макар че Джина настойчиво отбягвала погледа му, не успяла да се спаси. Той дошъл и ѝ се представил, а после незнайно как успял да я заведе на кафе. „Тогава – казва Роуландс пред The Hollywood Reporter – знаех само, че в никакъв случай не искам да се влюбвам, не искам да се омъжвам и не искам да имам деца.“ Няколко месеца след първата им среща, през пролетта на 1954 г., двамата се венчават в църква в центъра на Манхатън. Касаветис е на 24, Роуландс – на 23 години. Остават заедно през следващите тридесет и пет години, до смъртта на режисьора през 1989 г.

„Тя беше израснала в провинцията, в комфортна от финансова гледна точка среда и имаше изискани маниери. Той беше бързо говорещо, улично, умно градско момче, но също така – груб, импулсивен, страстен и целенасочен. Тя се интересуваше какво мислят хората, той – никога. Тя беше хладна, уравновесена, очарователна; той – полулуд, с гореща кръв и типично средиземноморски темперамент“ – пише Карни в книгата си. Джон и Джина наистина са съвършено различни.

По всички въпроси са на различни мнения, имат различни вкусове и напрежението помежду им за секунди се нажежава до нетърпимост. Кавгите и споровете им са почти ежедневие. Той е невъзпитан, мрачен, надменен, вечно в конфликт с всички продуценти на света, ревнив до побъркване и винаги готов да се сбие с някого, осмелил се да нарани собственическите му чувства към жена му. Роуландс се опитва да го цивилизова, но без особен успех.

В началото и двамата са актьори и тъй като са на почти една и съща възраст, успоредно се опитват да направят големия си пробив. Джон има голям успех в поредица телевизионни филми, в които пресъздава герои, напомнящи тези на Марлон Брандо или Джеймс Дийн. Понеже непрекъснато има проблеми с продуценти и режисьори, бързо си спечелва славата на човек, с когото трудно се работи. Тази му слава ще го съпътства до края на живота му. Единствено Джина знае как да излезе на глава с него.

Касаветис дава уроци на Роуландс по гръцки език с чисто практическа цел. Ако са заедно на парти и някой от двама им изпита мирова досада, използват определени думи или фрази на гръцки като сигнал, за да се махнат оттам. В такива случаи – когато са двамата срещу тълпата, няма по-единна двойка от тях. После, у дома, могат и да си извадят очите, все едно. „Когато между нас двамата има напрежение, то е като ластик, който разтягаш – колкото и да го дърпаш, когато го пуснеш, той се връща в изходно положение и любовта се появява отново.“

Страст и омраза в Холивуд

Касаветис e тотален неконформист, „вечно пияното дете на Холивуд“, както го нарича един журналист (според някои за него алкохолът е онова, което е опиумът за поета Самюъл Колридж или пък амфетамините за писателя битник Джак Керуак). Ненавижда сценариите, екипите, звездите и въобще всичко, което Холивуд почита и въздига на пиедестал. Това е капан, от който трябва да се спаси. От все сърце ненавижда „Парамаунт“, „Метро Голдуин Майер“, „20th Century Fox“ и това, че впрягат във всевъзможни зависимости актьорите и режисьорите, и въобще всички творци.

Когато след поредица сблъсъци, при които разбира, че ако иска да получава проекти, да работи в Холивуд, ще трябва да се подчини на изискванията на студийната система, на продуцентите, режисьорите, капитала и в крайна сметка – на пазара, той избира да бъде независим. Измисля си схема – ще работи като актьор в чужди филми, ще пише идеи и сценарии за телевизионни шоу програми, а с парите, които печели, ще финансира собствени филми. И тези филми ще бъдат само и единствено такива, каквито той иска да бъдат.