Ако трябва, ще снима с най-обикновена 16-милиметрова камера, ще работи с жена си и приятелите, с които споделят алкохолния си ступор, понеже те могат да минат и без хонорари. Ще снима из улиците и в собствения си дом дори, ако се налага. От тази негова яростна съпротива на живот и смърт, с безкомпромисност и гняв, сравними само с тези на капитан Ахав в преследването му на белия кит Моби Дик, в крайна сметка в края на 50-те години се заражда „новата вълна“ в американското кино, което никога вече няма да бъде асоциирано само с Холивуд.

В средата на 50-те Джон Касаветис започва да снима своя първи филм като режисьор – „Сенки“, история за хора от периферията на обществото – двама братя и сестра афроамериканци, музиканти, които се опитват да намерят мястото си в условията на бийт културата и все още съществуващата расова сегрегация. Не му пука за техниката – една евтина 16-милиметрова камера и една лампа вместо професионален прожектор са му напълно достатъчни. Всичко, което го интересува, е съдържанието. „Сенки“, който наистина предизвиква революция в американското кино, е частично финансиран от един призив на режисьора.

В радиопредаване той апелира за дарения за създаване на различен вид филм – „филм за хората“, както го нарича Касаветис. Не филм със звезди и герои, любови и приключения, а филм за хората. „Хората“ откликват на призива му и само за следващите няколко дни се събират 2000 долара. Филмът е почти без диалог, почти без сценарий, импровизиран, технически несъвършен и незавършен, носещ се на крилете на великолепната джаз музика на Чарли Мингъс, самата тя безкрайна импровизация. Няма правило или стандарт на холивудски филм, който „Сенки“ да не нарушава. Повечето зрители са озадачени, но абсолютно всички разбират, че този филм дава една различна гледна точка към техния живот и към тяхното съвремие.

Филмът се снима в продължение на четири години в пълен хаос. Колкото и да е евтин един филм, той винаги си остава скъп. Касаветис задлъжнява дори на млекаря си. По това време Джина е бременна с първото им дете. Малко преди да роди, мъжът ѝ изтегля последните 300 долара от сметката, в която спестяват пари за бебето, за да завърши филма си. Роуландс вдига скандал до небето. „Как без пукнат лев ще ме приемат в болница да родя?“ – крещи тя. „Не се притеснявай – отвръща ѝ Касаветис. – Аз ще изродя бебето.“ „Ти дори няма да си тук, ще снимаш“ – продължава да крещи Джина.  

Няма ли да попиташ нещо за бебето

Не се налага Джон Касаветис да изражда първото си дете извън болничната система, нито пък е на снимки в деня, в който синът им Ник се появява на бял свят. Заминава няколко дни след това да снима телевизионния сериал „Джони Стакато“ – странно криминале за джаз музикант, който разкрива престъпления. Няколко седмици по-късно Джина успява да се откъсне за малко от майчинските си задължения и отива при мъжа си на снимачната площадка на сериала в Калифорния. Джон дори не отваря дума за сина си. „Няма ли да ме попиташ нещо за бебето?“ – попитала го Джина. „Какво бебе?“ – отвърнал на въпроса с въпрос режисьорът. Джина Роуландс трябвало да приеме немислимото за една жена, а именно, че тя и децата ѝ винаги ще са на второ място в живота на Касаветис, след работата, след киното.